Зима

Зима
Пролет

28 януари 2015 г.

Как се освободихме от „руско робство”

Народонаселението си няма идея какво точно да очаква от утрешния ден, но колкото до днешния - може да е напълно сигурно в две неща.

Никога не е било по-свободно от руско робство и най-продаваемата идеологема за последния четвърт век вече не е актуална. 


И второ – случващото се буквално под носа му изглежда все повече като генерална репетиция за близки времена, които съвсем не се очертават да бъдат мирни. Защото, когато нещо прилича и мирише на война, то най-вероятно точно такава се задава зад ъгъла.

Ако и тези дни някой продължава да твърди, че робството ни не е отменено и трябва да следваме украинския курс за свобода до кокал – задължително проверете кои са му грантовете и донорите. Жива предвоенна демагогия си е да се плашим със съществуването на поробител, с когото не са останали свързващи ни окови. Никакви енергийни проекти вече не ни свързват, съответно сме на правия път за енергийна независимост.

Ще получим от САЩ енергиен експерт, какъвто не си спомняме да сме искали, но като го дават хората - няма да го откажем я. Ще домакинстваме на натовски щаб с неясни цели, за чието домакинство също нямаме спомен да сме настоявали, но щом се налага – няма да се дърпаме я. Ще подкрепим още санкции срещу Русия, само ни ги дайте насам – защото вярваме в умния план, че когато един народ огладнее, той ще изяде първо управляващите го и за десерт ще получи либерална демокрация.

Имаме дълга поредица от министри, особено външни, които сякаш са кандидатствали за работата, изпращайки CV-та не до съответния премиер, а до чуждо посолство. И това посолство трудно може да бъде заподозряно, че е било руското. Имаме главнокомандващ на армията, който се държи като автор на доктрината „Да дадем на Русия хубавичко да разбере”.

Имаме организиран интелектуален елит, който защитава тази доктрина (естествено, безкористно и безвъзмездно) и не среща контраелит колкото за имитация на баланс. Най-много да срещне някоя свободно блуждаеща контратеза, с чийто носител не е трудно да се разправи – повдигаш му морални обвинения за рубладжийство или го осмиваш като обществен аутсайдер с промит мозък, а той подвива засрамено опашка. Та кой иска да го наричат защитник на диктатори и поддръжник на терористични организации, маскирани като народни републики. Вече го няма дори великия пияница Иван Славков, подиграващ новия американски ред, а синът му е само най-обикновен пияница.

Имаме медии, които съвсем явно получават милиони от чужди правителства и тези милиони не са в рубли. Тук не става въпрос просто да се вземат едни пари, за да се живее честито и с претенции за почтеност. А става въпрос, че когато много мирише на война, се вземат пари от велика сила, която очевидно ще бъде активна страна в предстоящите времена. Тази велика сила за какво би давала пари в подобен момент – няма начин да е за пропаганда, трябва да е за качествена и обективна журналистика, отразяваща всички военни точки.

Имаме още чисто нова история, в която вековният руски поробител е почти разобличен. До пълния му исторически разгром остава точно толкова, колкото до онзи 3 март, който вече няма да отбелязваме като Освобождение, а като Отделяне - някакво си най-банално териториално откъсване от Османската империя. В която народите живели мирно, толерантно и щастливо, но се появили руснаците с техните мегаломански амбиции и развалили идилията.

Огледайте се и няма да забележите нито един официален знак, че все още сме под руско робство. Неговият край обаче не превръща автоматично довчерашните роби в реваншисти, нямащи търпение да потърсят сметка на поробителя си. И това е проблемът, с който предстои да се срещнат скоро подстрекателите на доктрината „Да дадем на Русия хубавичко да разбере”. Те могат да наливат мазни клишета в подгряващия огън, но първи ще се разбягат, когато задрънкат истинските оръжия.

Ако чакаме на тях, не една опълченска дружина, но дори и половин мръсна дузина за бой няма да се събере. Един ще се окаже, че е твърде стар, друг – че е стар педераст, трети ще замине надалеч – може да стигне чак в Сингапур. Четвърти ще си признае, че е само уличен революционер и подготовката му стига единствено за писане на плакати и свирене на роял под звездите. Пети няма да надскочи смелостта си във Фейсбук и лично да обръсне Путин в Кремъл. Понеже такива демократични полюции могат да произведат предимно нереализирани храбреци, непрекарали и половин ден в бръснарницата, където предишните поколения оформяха брадата на Ботев.

Липсата на задължителна казарма се предполагаше, че ще създаде поколение пацифисти, но изглежда да е създала поколение от полуидиоти. Те дори не могат да осмислят мащабите на кашата, която все още се вари на слаб огън. Не просто да се забъркаш в голяма каша, която нито е твоя работа, нито има какво да спечелиш от нея. Но на всичкото отгоре да се забъркаш в такава война, която би разделила народонаселението – и помежду му, и от елитите му.

 Калин Руменов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар