Проф. Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1994 г. е директор на Националния исторически музей.
През 1998 г. договорът му е прекратен след конфликт с президента Петър Стоянов заради връщането на черновата на "История славянобългарска" на Зографския манастир.
През октомври 2001 г. заема отново поста след спечелен конкурс.
- Проф. Димитров, какъв знак за Европа е победата на партия СИРИЗА в Гърция?
- Един призрак броди из Европа, призракът на СИРИЗА. Всички сили на стара Европа са се съюзили за свещена хайка срещу този призрак. Европейският парламент, германското правителство, Жан-Клод Юнкер и госпожа Меркел, френските социалисти и германските християндемократи. Къде има партия, спечелила властта в една страна в Европа, която да не е била охулвана от своите, намиращи се на власт противници, като комунистическа. От този факт произлизат две неща: всички европейски сили вече признават, че СИРИЗА е сила. И второ - крайно време е партия СИРИЗА открито да изложи пред целия свят възгледите и целите си, стремежите си и на приказките за призрака на комунизма да противопоставят манифеста на самата партия.
- Лидерът на СИРИЗА Ципрас иска да върне самочувствието на гърците, какво би повдигнало нашето самочувствие?
- В момента една значителна част от хората на наемния труд са поставени след изчезването на комунистическия блок в Източна Европа в положението на дългово робство. На тях им се казва: ”Вие ще получавате толкова, колкото да не умрете от глад, тъй като сте вземали огромни заеми.” Но тези заеми не са били вземани от хората, а от правителствата и от четири-пет стоящи зад правителствата олигарси. И затова хората не са склонни да живеят като роби с дългове. Особено силно се чувства това положение в България. Никога през 14-вековната си история на България не е имало гладни хора. Какъвто и обществен строй да е имало – феодален, византийски, турски, България винаги се е славела с това, че може да изхрани население на три държави колкото България. Ние сме изнасяли не само храни. Днес обаче внасяме 86 на сто от доматите, картофите, чушките и останалите земеделски продукти. Селското стопанство на страната се състои от няколко десетки латифундии, които произвеждат само зърно. Роди се и нова земеделска професия - зърнопроизводител. Човек, който не произвежда нищо друго, а зърно, предназначено за износ. Но дори и огромните количества произведена пшеница не намалява цената на хляба. Обратното. Българският народ е жестоко оскърбен, той винаги е имал самочувствие, но днес не е така и аз го разбирам много добре като историк. Не можеш да имаш самочувствие, базирано само на великата ни история.
- Това означава ли, че и на нас ни трябва партия като СИРИЗА?
- Боя се, че точно това ще стане не само у нас, но и в други европейски страни. СИРИЗА в Испания вече е факт и се нарича „Подемос”. Тя е оглавявана от 36-годишния лектор по политически науки Пабло Иглесиас. От неговите изявления личи, че е дори по-интелигентен от Алексис Ципрас. След Испания вероятно това ще се случи и в Португалия, в Италия, може би и във Франция, където доверието в набедения за социалист Франсоа Оланд е само 12%.
- Дали Ципрас иска наистина да извади Гърция от еврозоната?
- Не зная. Аз предполагам, че сега ще се насочат десетки милиарди евро, за да бъде смазана тази партия. И в този смисъл не може да изиграе ролята на Великата френска революция, по-скоро това ще бъде сценарият от 1905 година. Но неизбежно е, че Европа и Северното полукълбо, дори САЩ и Русия, не могат да живеят, управлявани от банките и мултинационалните компании. СИРИЗА е добър пример за цяла Европа. Добре е и у нас да се появи подобна партия, но да не бъде менте, както много други формации.
- Македонските медии побързаха да обявят, че Ципрас е македонец по майчина линия.
- Естествено. Всичко хубаво на този свят е македонско. Те твърдят, че и английската кралица Елизабет Втора също е македонка. Какво повече да кажем за тях.
- Какво мислите, дали паметникът „1300 години България” трябва да бъде демонтиран и преместен от центъра на София?
- Решението е в ръцете на институциите. Според мен мемориалните стени на загиналите над 2000 войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, трябва да бъдат възстановени. Срамота е да няма паметник на загиналите. Защото всички имат. Те трябва да бъдат възстановени, дали тук, или на друго място. При определяне на бъдещето на монумента са намесени и естетически, и юридически причини, както и Законът за авторското право. Аз самият сега треперя, за да не бъда осъден от французите, защото съм откраднал заглавието на книгата си ”За кожата на едно ченге”. Имало такъв френски филм.
- Панагюрското злато още ли е в Националния исторически музей?
- То ще остане при нас до 23 март, когато заминава за Париж. Призовавам всички българи да дойдат да го видят, защото практиката показва, че макар да е обявено, че ще стои само 5 месеца във Франция, ако там има успех, ще бъде поканено и на други места и може да отсъства дълго време. Рекордът е осем години.
- Ние, българите, умеем ли да пазим историческите и културните си паметници?
- Мъчим се. Но за съжаление не винаги това става много успешно.
- Вие не се страхувате от кражби в музея, нали?
- Охраната ни е жестока. Системите са железни. Човек не може да прескочи оградата, защото има специални сензори, които сигнализират на секундата за нападение или нещо от този род. Освен всичко останало крадците ще попаднат в зъбите на трите ни кучета, които са неподкупни. Дори и парче месо не може да ги изкуши. Знаят си периметъра и не пускат никакви външни лица в района на музея.
- Имате ли отношение към експозицията, която ще бъде открита в нашия Лувър?
- Не. Нямам. Светлин Русев се занимава с експонатите. В сбирката ще има само картини и скулптури.
- Лятото е много далече, но планирате ли нови археологически обекти?
- Продължаваме работата с консервация и реставрация на три знакови обекта. Всеки момент се чака министерско постановление за тях. Това са Голямата базилика, Кулата на Асеневци на Трапезица и крепостната стена на Созопол.
- Имате идея да помогнете за спасяването на една църква в Лозенград.
- Става дума за четири църкви, едната от които вече е възстановена. Това е храмът „Св. Никола”, за което свалям шапка на турците. Българите, които преди това са заобикаляли Одрин и автобусите са ходели право в Истанбул, сега влизат в града, хората палят свещи и след това отиват за 3-4 часа на пазар в Капалъ чаршия. В Лозенград има български храм, който е най-големият в региона. Цялата църква е от дялан камък и е с внушителни размери. Местен фермер арендатор е спечелил европейски проект и с парите е закупил терена, оградил го е и е поискал възстановяването на храма. Той има нужда от покрив, външна и вътрешна реконструкция.
В този митрополитски център е роден и първият български екзарх Антим I. Лозенград се е славел с разкошните си къщи, които по архитектура приличат много на тези в Стария Пловдив. Кметът на града е решен да възстанови този квартал и да го превърне във втори Пловдив на Балканите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар