Всяка европейска държава ще решава сама за отглеждането на ГМО култури на своята територия, това приеха вчера евродепутатите, след като години наред имаше спорове за опасностите и ползите от генномодифицираните организми.
На пръв поглед става дума за свобода на избора, така че никой в общността да не се чувства ощетен от натиска на останалите. На втори прочит обаче лъсва голата истина, поне за мен – по този начин всяка „по-мека” държава може под натиска на едно или друго фирмено лоби да пусне в нивите си ГМО продуктите и преди някой да се усети, на трапезата ни да кацне някой теридактил или да правим от един кочан царевица по три казана с качамак.
Смята се, че с помощна на ГМО технологиите човечеството може да облекчи работата си на полето, като направи зарзавата по-устойчив на болести и неприятели. Освен това животните с изменение на гените стават големи, хубави, не се влияят от зарази и епидемии, каквото и да им се случи, те все стават за семейната вечеря на гладните и бедните, които четат само една информация на етикета – цената. Привържениците на ГМО моделирането напомнят, че с изобилието, което ще ни осигурят новите технологии, може да се намалят гладните по света. Но у нас не е Африка, където и да боднеш едно семенце, ще събираш плодове, особено ако се грижиш за реколтата, дори когато тя живее на градския балкон.
Според едно европейско изследване остатъците от пестициди в плодовете, зеленчуците и зърнените храни притесняват 84 на сто от българите, като страната ни е сред първите пет държави в общността, чиито граждани са изключително обезпокоени от натрупването на отрови в храната ни. Какво ли ще мислим по въпроса със замърсяването, ако ГМО храните стигнат до страната ни без никакви пречки.
В същото време все повече хитреци, при това в цяла Европа, а не само у нас, без никакви проблеми преопаковат конвенционалните храни, слагат им нови модерни етикети и ги продават като биопродукти. Така обикновената вафла става био и цената й скача с 50%, а доматът, надут като балон.
Всъщност не е тайна, че учените, които създадоха трайните домати, конкуриращи по здравина топките за голф, вече работят усилено върху задачата да създадат такива яки биволски сърца, които да са розови, апетитни, да хващат окото на купувача, но да издържат и на претенциите на продавача, а именно по-дълго време да стоят на рафта, без да губят от хубостта си. И тогава битката между БИО-то и ГМО-то може да се окаже предрешена, защото за съжаление все още сме сред обществата, които четат първо цената, а тя никога няма да бъде в полза на трудните за отглеждане и опазване биопродукти.
Всъщност тази „световна” надпревара изобщо не трябва да идва на дневен ред у нас, защото земята ни е чиста и позволява да станем водещи производители на екологични храни. Може би нашият избор ще бъде не само полезен за децата ни, но и печеливш за земеделието, като решим, че ГМО не е за нас веднъж завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар