Беше неприлично скоро, когато пращането на армия по границата ни с Турция минаваше за, „меко казано, недобра идея” (според квалификацията на върховния главнокомандващ президентът Росен Плевнелиев).
Министърът на отбраната също се дърпаше демонстративно от нея, а за доказването й като, меко казано, ретроградна и, откровено казано, тъпа идея, дори беше импровизирана група за бързо медийно реагиране. Която да воюва с дивия популизъм и с ниската правна култура на населението, като му обяснява с евроатлантически клишета и надменна просветеност защо не може и не трябва да спира нелегални имигранти с военни роти – това да не ви е едно време, други са вече времената, няма го вече Добри Джуров и е крайно време да заживеете в XXI век.
Беше неприлично скоро – само допреди две седмици. После обаче стана нападението над „Шарли ебдо”, носачите на вода от девет армейски кладенеца станаха „шарлита” и буквално за часове граничарската мода се смени тихомълком. Недобрата идея изведнъж се превърна в повече от добра, превърна се от намерение в решение и вече няма желаещи да доказват нейната несъстоятелност и правна неприложимост. Мейнстрийм интелигенцията мълчи и се предполага, че в устата си държи карикатури. А имаме нужда някой да ни каже, че неочакваният обрат не е заради Париж, че е заради нещо друго, останало извън вниманието ни. Трябва ни това другото, защото само заради Париж е неприлично елементарно.
Колкото и да е модерен френският атентат, елементарно е той да бъде изваждан от контекста на актуалното време и да му се придава свръхзначимост за собствената ни национална сигурност. Хич да не е, но последните и особено последната година бяха плодородни на конфликти, които като географско разстояние са почти толкова близо до нас, колкото далеч е редакцията на „Шарли ебдо”. И хич да не е, но най-голямата и страшна жътва съвсем не беше в Париж, ако въобще количеството на жертвите има по-важно значение от качеството им.
Специално за нас качеството се оказа с по-специално, защото, ако не бяха френските жертви - още щяхме да се борим с дивия армейско-граничарски популизъм. А всякакви случайни и неслучайни, но случайно оказали се на важни постове хора, щяха да се изживяват като морални герои – понеже са успели да опазят някакви разтегливи международни псевдоправила с цената на неопазването на границите на собствената си държава.
Кажете, че не е заради Париж, защото, каквото и да става там – то не може да бъде нито повод, нито оправдание за виждане на онова, което вече се случва в разградения ни двор. За нас Париж може да бъде единствено диагноза за политическа ограниченост, от която да настръхнеш и дори да напълниш гащите от страх. Защото от елит, за чието събуждане на инстинкта за държавно самосъхранение са му нужни няколко отрязани глави на карикатуристи на хиляди километри – какво може да се очаква от същия този елит по време на епични военни времена, за които светът е на standby. Най-вероятно е да се очаква да направи немного умен избор, ако въобще стигне до ситуация да избира нещо повече от цвета на вратовръзката си.
Кажете, че не защото сме „шарлита”, истински ни дреме кой, как и защо влиза в тази страна. Кажете, че имаме приоритети, които са изцяло наши собствени и не зависят от международната конюнктура. Днес може да кажете всичко, защото и без това никой не си спомня какво сте говорили вчера. А дори и да си спомня, ще му напомните, че времената днес вече са други. Вчера от София сваляхме режима на Башар Асад, днес е по-добре да си говорим за победата над "Ислямска държава" и да се правим, че между двете теми няма връзка. Да се правим на разсеяни, че въобще някога сме повдигали първата, без поне малко да се замислим за евентуалните последици за самите нас. Иначе, ако трябва да си го припомняме, ще се окаже, че сами сме си пожелали бежанците. Че сме били толкова късогледи и не сме забелязали дори мухата, кацнала на носа ни.
Кажете, че дори и да не е позволено да мислим със собствените си глави за международното положение, то поне за случващото се Тук е допустимо да имаме скромно мнение. И внимавайте какви етикети лепите на идеите за задължителна военна служба – да не се наложи и те да се отлепват тайно нощем, защото някъде по света нещо е станало.
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар