Примерите за този специфичен съдебен туризъм през последните години са многобройни и трудни да запомняне, затова ще изброим по-известните от тях.
Осъденият на 20 години затвор в Италия Евелин Банев- Брендо, който бе върнат в България, за да бъде съден за пране на 21 млн. евро, е напуснал страната преди три месеца.
30-годишният Хюриет Сюлейманов, който на 5 май 2014 година помете с джип четирима младежи и погуби трима от тях, също изчезна и бе обявен за издирване.
Трима от осъдените за убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека „Амнезия” на 5 декември 2008 г. също избраха да избягат зад граница, вместо да излежат 18-годишните си присъди, постановени от Върховния касационен съд.
На задграничен туризъм през 2013 г. се отдаде и Илиян Тодоров, осъден на доживотен затвор за двойно убийство през 2009 г. пред дискотека „Соло”. Беглецът дори направи две видеопослания в youtube, в което твърдеше, че е невинен.
Година по-рано, точно преди да влязат в затвора за по 5 години за организиране на престъпна група за рекет, в чужбина се оказаха и дупнишките бизнесмени Братя Галеви. Проточилата се вече с години екскурзия на Пламен Галев и Ангел Христов сложи началото на показните случаи на съдебен туризъм у нас.
Въпреки, че проблемът е налице от години, едва след последните случаи работна група от магистрати се зае да промени закона, за да спре бягствата от затвора. Промените следва да се извършат в Наказателно-професионалния кодекс. Това със сигурност ще ограничи значително туроператорската дейност на родната правосъдна система, но не е ли работа точно на магистратите да преценяват кои от престъпниците могат да бъдат освободени под гаранция или с подписка, тъй като няма опасност те да се укрият. Например хора, осъдени на доживотен затвор или мастити бизнесмени…
Михаил Кръстев, Forumnews.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар