Всъщност краткият му живот бе изпълнен до краен предел и написаното, изпятото и изиграното от него стига, за да продължава да живее с текстове, музика и образ и в днешния ден.
По традиция в московския тетър, в който е играл Висоцки - "Таганка" - се играе театралната пиеса с името "Владимир Висоцки". Спектакъл е поставен от основателя на легендарната "Таганка" Юрий Любимов през 1981 г. - първата годишнина от смъртта на Владимир Висоцки. Въпреки това, едва след няколко представяния е бил забранен от властите. Едва седем години по-късно - през 1989 г. - е одобрен за публично показване. Оттогава "Владимир Висоцки", в който звучат текстове на поета и записи на автора, и с участието на други майстори на сцената, навсякъде събира пълни салони. Творчеството на Владимир Висоцки е познато и в България, където негови почитатели също отбелязват годишнината от рождението на барда.
Висоцки е имал три съпруги - и трите актриси: Изолда Константиновна Висоцкая, Людмила Владимировна Абрамова и Де Полякоф Марина-Катрин, известна като Марина Влади. Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на "Таганка". Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на "Таганка". Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.
Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар