Морално укорима - това е терминът, чрез който под ударите на закона попада проституцията у нас. Сиреч не е много редно да си продаваш тялото за пари, защото ще ти размахат пръст и ще те заклеймят.
Та в този ред на мисли би било хубаво да се регулира тази дейност. Когато за една услуга се плащат данъци, обществото някак си преглъща моралния момент и дейността става по-приемлива. Освен това няма да е неморално, ако тя се прави в специално обособени райони, били те и в по-крайните квартали. Все ще е по-приятно от това облечен като жена мъж да си вдигне прясно обезкосмения крак пред колата ти и да ти предложи „нещо, което и жена ти не може”. Та ако евентуалната легализация на тези услуги ще разкара мургавите девойки от бул. „Сливница” или настроените за приключения господа от площад „Македония”, то всеки би я подкрепил с две ръце.
Възникват обаче редица въпроси около узаконяването на този вид дейност. Ще се издават ли касови бележки или фактури и какво ще пише на тях? Френска любов 1 бр. - 5 лева? Който е с фактура за фирма, ще може ли да си вземе ДДС-то? Ще може ли да се вписва като представителен разход на фирмата? Ако клиентът не остане доволен от услугата, ще му върнат ли парите? Комисията за защита на конкуренцията ще следи ли за дъмпингови цени и ще има ли спекулативно покачване на цените за съответните услуги? Ако някоя девойка се зарази, ще се признава ли за трудова злополука? И ред други подобни. Та тези неща също трябва да бъдат урегулирани.
Ако погледнем по-сериозно на предложенията, които още от 2007 година се коментират в общественото пространство, едно евентуално легализиране на проституцията би било от полза, стига да се направи като хората. Пълно лицемерие е да се твърди, че няма проституция, няма бой, няма протекции, няма износ на момичета и че едва ли не е по-морално да го правиш за кариера, а не за 50 лева.
И за да не сме лицемерни, трябва да си отворим очите пред ширещия се проблем, а именно, че всичко нелегално (както сухият режим в Щатите през 1920 г.) е в услуга само на тъмните структури. Проституцията е сериозен източник на трафик на хора, сива икономика, корупция в структурите на правоохранителните органи и робство в 21-ви век.
За да изолираме тези проблеми, трябва най вече не да легализираме самата проституция, а да направим регулацията й законна. Демек с това да се занимават държавата и съответните органи, а не мургавите сутеньори, на чиито китки са изписани инициалите на първата им любов.
Да не забравяме, че дори в страни като Германия и Франция този вид дейност е легална. Та не пречи на една източноевропейска страна също да помисли как може да регулира този източник на средства за хазната и паралелно с това да вземе хляба на немалка част от криминалния контингент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар