Симеон Дянков е велик писател, няма какво да си кривим душата. Написал е книга, която се казва „Кризата в Европа. Поглед отвътре“.
Дори бях на премиерата, където имаше и премиер. Игра на думи се получи малко. Искам да кажа, че Бойко Борисов беше там, заобиколен от охрана, държа реч в шеговит стил за заслугите на Дянков, как ни спасил от зъбите на кризата.
Почти цялото правителство се беше строило. Взех си книжката и я прелистих. Още в началото открих, че макар и четивото да е специализирано, пълно с финансови термини, не липсват тук-таме пикантни подробности за колегите му от предишния кабинет на Борисов и за разни европейски лидери. Когато прочетох повече, установих, че произведението отговаря на стандартите на елитарната литературната школа на феноменолозите за истински значимата и стойностна творба.
Според това направление, за да се впише една книга в литературния контекст и да остави трайни следи в литературата, трябва да отговаря преди всичко на едно условие. То е да надхвърли кръга на очакванията на читателската аудитория.
Казано с думи прости-трябва да шашне този, който е намерил сили да я отвори, с нещо ново, невиждано и нечувано, нещо, което не е очаквал, че ще прочете. Може да се каже, че по този критерий Брад Пит от Ловеч е истински феномен в литературата.
Съвсем сериозно, поне според разбиранията на феноменолозите. Мен специално ме шашна генерално.
Преди всичко с нахалството си.
На едно място в книгата твърди, че ако финансовите служби на Европейския съюз били така компетентни и работели така добре като тези в ръководеното тогава от него българско Министерство на финансите, Европа отдавна щяла да е забравила за кризата. Не съм и подозирал, че нашите финансисти са такива гении, най-паче ръководените от Дянков.
Само не можах да разбера защо тогава сме на този трагичен хал. Финансите не са просто работа, не са за всяка кратуна, явно има и други причини, но аз откроих една. Просто Дянков е само един.Това е червената нишка, която минава през произведението.
В книгата той не прощава никому. Реже като с бензинова моторна резачка всички, които му се изпречат на пътя и не са били съгласни с него. Даже Цветан Цветанов го отнася. Най голямата тесла обаче е за шефа на Еврокомисията по онова време.
Ето какво пише за него Дянков: „Г-н Барозо не приемаше добре критиките и може би това бе причината да отсъства до голяма степен при разрешаването на кризата. Затова и отсъства от тази книга.“
Не е ли феноменално и затварящо завинаги устата на феноменолозите. По-нататък Дянков обяснява, че очаквал от председателя на ЕК Барозо, за да спасява еврозоната, за което трябвало да постъпва като министър -председателя на България Бойко Борисов, който често оставал до късно през нощта или през уикенда, за да бистри проблемите.
Жозе Мануел Барозо или Барозу, както обикновено изписват името, трябва да се самоубие ритуално след такава критика. На Дянков нахалство никак не му липсва, както виждате, щеше да е чудесно, ако беше толкова критичен към себе си. Бихме препоръчали само да смени заглавието на книгата си. Най-подходящото е „Симеон Дянков в страната на евро-лилипутите“. Така на фона на разните европейски джуджета ще се открои колосалната фигура на Монката.
Светослав Пинтев, No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар