Мине - не мине месец и някъде от страната родител надава вой до медиите: „Да знаете само какви простотии има в учебника на детето ми!". Той го отворил, докато третокласникът му сърфирал в интернет, и с ужас забелязал, че в учебника „Човекът и обществото" липсва Баташкото клане.
Бащата обвинява авторите, че учебното съдържание, посветено на Османското, както сега е прието, владичество, целяло да го представи в положителна светлина. Къде е диш-хакъ, къде е кръвният данък за еничарите, защо ги няма в уроците - пита бащата и призовава на бунт, тъй като според него се готви преврат в страната, започващ с подмяна на историческата истина.
Не, господине. Не е преврат, простотия е. На женския пазар опитен гъбар вижда, че на тезгяха на бабичка има и отровни гъби. Той внимателно й казва: „Бабо, тези гъби не стават за ядене, отровни са!" „Ами они не са за яденье, они са за продаванье", отвръща му тя. Учебниците не са за учениците, те са за да могат авторите да вземат някой лев.
Сиромах човек, жив дявол. Той си взема хонорара и пуска поредната „бомба" като тази в урока за цар Симеон в учебника за 3 клас, в който се казва, че: „Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но не е оставил трайни следи в българското минало". Защо обаче са го наричали Симеон Велики в учебника не става ясно.
„Учебниците трябва да се пишат от сериозни историци, а не от момичета и момчета, които може да са много умни, но следват опорните точки на фондации, които се захранват от чужбина", бърка в раната директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той пък разкрил, че в сборник по история, издаден от „Червената къща", пишело, че Освобождението на България било излишно, защото трябвало да се отделят пари за армия и се забелязал рязък спад на стопанския живот като драстичното намаляване на козите... Проф. Димитров и други негови възмутени колеги историци писаха отворено писмо до предишния премиер Близнашки, но както винаги е ставало, керванът си върви, авторите си пишат.
Проблемът обаче изобщо не е идеологически. Безумства, сложни до неразбираемост понятия, тотално несъобразени с нивото на подготовка и възрастта на децата - това го има във всички учебници и се признава от всички - родители, учители, просветни началници. Признава го и всеки, който в последните 25 години е ставал министър на образованието. Резултат никакъв.
Другаде обаче е заровено просветното куче. Когато имаш такива учебници, пред даскала стоят два варианта. Да бъде папагал, или да прояви творчество и интелект. Първият е лесният. Казваш си „така пише в учебника" и наливаш главите на нещастните деца със сътворените в учебника глупости.
Папагалът учител възпитава и гради деца папагали. Той не изисква от учениците си творчество, те няма нужда да мислят, да правят оценка, да анализират. Децата трябва само да могат да запаметяват като папагали. По-трудният начин е учителят да отсее зърното от плявата, без да се притеснява от идеологически или политически залитания и да преподава умно и разбираемо.
А за авторите на учебници е нужно да бъдат поставени на дръвника на образователното качество и да бъдат подложени на едно истинско Баташко клане. И след него да остане учебник, който наистина да дава знания и да обучава на мислене, а не да принуждава към безмозъчно зубрачество.
Ето точно такъв ученик, сега студент - бъдещ юрист от Югозападния университет, стана известен, че давал пари за разваляне на черна магия. А ние ще чакаме от него промяна в съдебната система. Всъщност и на нея май и е направена черна магия. Но това е друга тема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар