Освен това често влизат и в ролята на боксова круша, върху която разярени пациенти изкарват гнева си – едни с думи, други с юмруци. Но търпението е изчерпаем ресурс.
Около 50% от студентите в медицинските университети нямат намерение да се реализират в България, а само за миналата година 527 медици са напуснали страната, за да работят в чужбина....
И под тази на пръв поглед суха статистика се крие страшна заплаха и тя е, че след време наистина няма да има кой да ни лекува и вероятно ще се навъдят какви ли не шарлатани. И затова ще сме си виновни всички ние.
Проблем номер едно е „болната“ ни здравна система. От години се говори за недофинансиране на много клинични пътеки. Съвсем пресен пример е случаят със спасената лекарка, която беше блъсната от трамвай миналия месец. Лечението й в „Пирогов“ е струвало 1150 лв. на ден, а касата е плащала два пъти по-малко – по 400 лв... Остатъкът е за сметка на спешната болница, която трупа дългове, поема най-тежките случаи в страната и едновременно с това работи с рентгени от 90-те години на миналия век.
За сметка на това други болници, които поемат по-малко пациенти, са в доста по-цветущо финансово състояние. И това е само един от примерите за недомислиците във финансирането на здравната ни система.
Не просто обидно, а направо унизително е една сервитьорка да взима по-висока заплата от лекар в Спешна помощ. И наред с многото горчиви и отблъскващи парадокси в това отношение, като че ли най-големият парадокс е негативната нагласа към лекарите от страна на обществото. И сред тях има гнили ябълки, но то къде ли няма. И те си имат слабости – кои професионални, кои лични, но пък кой няма.
Това обаче съвсем не означава, че частни негативни случаи трябва да имат превес и направо да заличават масовите позитиви, защото да си лекар в България, е не само трудна мисия, но и геройство. Затова, дами и господа, обективната истина е, че не можем да очакваме качествено медицинско обслужване при недофинансиране на системата и негативно отношение на обществото към хората в бели престилки.
От години слушаме високопарни декларации за реформа в здравната система... Чак се уморихме от слушане... В това отношение ни остава само да се молим за чудо! Промяната обаче не зависи само от управляващите, а от всички нас. Отговорността да си плащаме данъците, здравните осигуровки и да проявяваме елементарно уважение към лекарите е лична и няма как да стане чужда.
Затова нека не гледаме треската в чуждото око, преди да сме извадили гредата от своето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар