Двамата са двойка не само в личния живот, но и в професионалния. Дона се занимава с организацията на многобройните музикални проекти на любимия си мъж. Съпругът й, който е кръстен на Николо Паганини, има изключително широк спектър в творчеството си. Навръх Свети Валентин, на парче от любимата им шоколадова торта в Spaghetti Company, Николо и Дона разкриха интересни подробности не само за шоубизнеса у нас и в чужбина, но и за съдбовната любов между тях.
- Николо, ще започна с въпроси към теб, защото твоите музикални проекти винаги са много оригинални и запомнящи се. Какви нови изненади подготвяш за ценителите на качествената музика?
- Н: Точно днес ме поканиха да напиша музиката за един български филм, но все още е рано да говоря за това. По принцип съм най-ангажиран с българската ми група „Кикимора“, с която постоянно правим нови парчета, имаме много участия и мислим до месец-два да издадем албум. В края на миналата година участвахме на президентския концерт в зала „България“, заедно с представителния гвардейски оркестър. Пак с тях и още осем оркестъра ще направим една рок сюита през май в зала „Арена Армеец“ - ще комбинираме рок музика с духови инструменти и ще е много необичайно. Получава се много интересна музикална сплав.
- Продължаваш ли да реализираш твоите проекти и извън граница?
- Н: Да, пиша филмова музика за чужбина, която обаче не е предназначена за конкретен филм, а се прави за една огромна музикална библиотека, на която с Дона сме представители у нас. От дълги години се занимавам със симфоничен звукозапис за тази библиотека. С група „Rated X “, в която свиря с Джо Лин Търнър и други големи музиканти, ни предстоят няколко концертни участия в чужбина. Очаквам през април в България да пристигне и една много стара и известна американска група Molly Hatchet, за да им направя поредния диск в нашето звукозаписно студио.
- Как стана така, че Андрей Слабаков написа текста на парчетата „Мръсница“ и „Бай Ганьо“ на твоята група „Кикимора“?
- Н: Това е по моя идея, защото обожавам непукизма на Андрей и смятам, че само много сериозни и спокойни хора, с вътрешна увереност, какъвто е той, могат да напишат неговата "писoарна" стихосбирка. Беше невероятно, аз направо лазех по пода от смях, като слушах тези стихове. Андрей е човек, който знае, че това е суперцинизъм, обаче никой не може да му забрани да пише за нещата, които мисли. Текстовете му са уникални, с дълбоко послание, въпреки че иначе са толкова семпли и има хора, които не могат да разберат дълбочината на това послание. Посланието на „Мръсница“ си е много ясно, героинята е уж невинна, но всъщност е ужасна мръсница от поколението на момиченцата, които търсят богаташи. Кой не е попадал на такава мръсница? На много хора това са им любимите парчета заедно с „Бай Ганьо“, която пък е написана с безкрайна самоирония, защото ние също сме българи. Говорим за българина в широко понятие - „аз хем съм ляв, хем съм център, хем съм десен, само да има далавера“. Не става дума само за политиците, но и повечето българи са такива - накъдето духне вятърът. Много малко хора ще отстоят позицията си и ще кажат - аз с това не съм съгласен, особено знаейки, че така ще загубят пари.
- А коя е най-ексцентричната звезда, с която сте се срещали?
- Н: За мен това е Робин Гиб - един от братята от “Би Джийс”, мир на праха му. Той ме учудваше, а понякога дори ме ядосваше с това, че репетираше изключително рядко. За тези девет години с него сме репетирали максимум пет пъти. Той имаше много странни черти особено в началото, когато започнах да работя с него. Например отказваше да отсяда в хотели, които нямат спагети с доматен сос в менюто си, както и много други неща.
- Живели сте дълги години на финландския остров Оланд. Какво от тамошния начин на живот не ви хареса?
- Д: Може да е странно, но не ми хареса спокойствието, всичко е твърде подредено, чистичко, почти идеално. Това спокойствие ми се отрази добре в първия месец, но след това започна да ме човърка, защото съм свикнала все нещо да правя.
- Н: В чужбина за нас е безинтересно, защото няма спонтанност и неочакваност на живота. В България е много по-трудно в много отношения, но по отношение на спонтанността на социалния контакт, импулсивността, чувството, че нещо ново може да ти се случи всеки момент, тук е за предпочитане. Въпреки че днес в стаята, в която работя, ми спря токът и в това намирам положителните страни. Ето, хубавата песен се ражда от болката, а не от подредеността. Финландски гражданин съм, но предпочитам да съм тук, дори да ми спират тока!
- Д: Във Финландия, ако спре токът дори за две минути по средата на зимата, ще стане невероятен прецедент. Там, ако се забавят дори с няколко часа да изчистят улиците, се вдига грандиозен скандал. Толкова идеално е, че в един момент започваш да вегетираш, ставаш марионетка, защото всичко се решава от някой друг, а тук се бориш за оцеляване. Моя приятелка оттам ми се обади да ми честити Новата година, след което ме попита дали ще отида на рождения й ден, който е на 16 април. Ето, това планиране с месеци напред ми идва малко в повече.
Н: Там са си построили комунизма, но просто ние полудяваме след три седмици.
- А какво все още не ни достига тук в България, за да започне страната ни да върви напред?
- Н: Ние, българите, имаме много негативни черти в гена, които ни пречат на това да сме много по-напред. Въпреки това ние с Дона сме избрали да живеем тук.
- А кои са нещата, с които не можете да се примирите у нас?
- Н: С неправдата в политическо и съдебно отношение, положението там е под всякаква критика.
- Д: И с това, че превърнаха родителите ни в просяци.
- Друг мит, свързан с рок музикантите, е, че животът им е свързан със секс, наркотици и рокендрол. Каква част от него е вярна?
- Н: Аз съм академичен рокмузикант и за голямо разочарование на всички не съм пияч. Започнах да пия чаша вино или една малка ракия, като се прибрах в България. Преди това изобщо не пиех, но тук много сериозно поработих да се науча да пия. Пуших в продължение на 25 години, но след това ги спрях от раз. Колкото до наркотиците, никога не съм пушил марихуана, не съм употребявал и друг вид наркотици. Иначе добре знам как мирише марихуаната, имам една смешна случка в тази връзка с една световноизвестна певица. Отивам в Канада да запиша песен със Сас Джордан, която участва с едно парче в рок операта ми „Нострадамус“ и в Торонто ме посрещна, за да ме закара до тях, една нейна колежка - голяма световна звезда. Въпросната дама закъсня с цял час, а после 12 минути си търси колата, защото беше забравила къде я е паркирала. Качваме се и екшънът започна... Първо, не знам как стигнахме, без да ни удари някой, защото тя не е от най-добрите шофьори, но освен това - тя пали в колата джойнт след джойнт. Аз след два часа път не знаех на кой свят съм - почнах да залитам. А тя въобще не беше разбрала, а и не й пукаше въобще - просто уникат! Смее се.
- Дона, преди години ти водеше тв рубрика за астрологични прогнози. Смяташ ли, че връзката ви е съдбовна?
Д: Да, има случаи, като се запознаваш с някого, и усещаш странна близост, въпреки че с Николо не станахме бързо интимни, а преди това дълго бяхме само приятели. Естествено се получи магията между нас. Аз продължавам да се занимавам с астрология и в момента изготвям хороскопите за сайта edna.bg и още когато се срещнахме, направих хороскоп за нашата връзка. Оказа се, че не се виждаме за първи път. В един минал живот сме били любовници, а в друг - баща и дъщеря. Знам, че срещата ни не е случайна и конфигурацията ни не е случайна. Изчакахме си момента да се развият нещата между нас и след 2 години се преместих да живея при него. Какво означава любовта? Ако ние се оставим, не се грижим за любовта, не правим компромиси, дори любовта ни да е кармична, няма как да се развие.
- Вие сте заедно вече от 10 години, не мислите ли за дете?
- Н: Дона иска да имаме дете, аз също съм за. Работим по въпроса, но не сме бременни в момента. (Смее се.) Аз вече имам син на 33 години – Божидар, и две дъщери.
- Празнувате ли на 14 февруари и кой е най-романтичният подарък, с който сте се изненадали? Например Николо писал ли е песен за теб?
- Д: Ние 14 февруари никога не го отбелязваме, празнуваме Трифон Зарезан. Точно на тази дата певецът на „Кикимора“ Алекс има рожден ден и ще се съберем у тях, където ще празнуваме всичко в едно за втора поредна година. Иначе Свети Валентин с Николо го празнуваме всеки ден, а не веднъж годишно. Според него, песен се посвещава на минали любови - това е неговата теория. Той затова на бившите си жени е посвещавал песни, но те са бивши, а аз съм настояща, така че няма как! Трябва да ти е разбила сърцето, за да се получи.
- Н: Обичаме постоянно да се изненадваме с малки жестове.
- Кое е най-необикновеното, свръхестествено събитие в живота ви?
- Н: Аз имам две, които не мога да обясня. Първото ми се случи, когато бях много малък. Бях около четиригодишен, тогава живеехме в Кърджали, защото родителите ми бяха музиканти и се местехме, където имаше работа за тях. Спомням си, че бях на площадка на покрива на блока, в който живеехме, и високо в небето, видях две фигури, които се движеха от ляво на дясно. Бяха огромни, в яркочервени цветове и приличаха на карикатура. Единият носеше пътнически куфар, другият цигулка и дори чух музика. До ден-днешен не мога да си го обясня, но смятам, че имат връзка с мен. Куфарът - защото много пътувам, а цигулката - може би ми е показала с какво ще се занимавам - аз станах цигулар след години. Никога няма да го забравя. Другото, което за мен също е много специално, се случи в Канада, където подготвяхме запис за моята рок опера „Нострадамус“. Там отседнах в една стара мелница, превърната в хотел, и в стаята ми нямаше дори телевизия, само една Библия и една енциклопедия. Отворих огромната енциклопедия с няколкостотин страници и направо замръзнах! Бях отворил точно на страницата за Катерина Медичи, която точно е героинята, която канадската певица играе в моята опера. А аз бях отишъл там именно за да запишем изпълнението на партията на Катерина Медичи! За мен това беше супер свръхестествено изживяване!
- Имате ли любим цитат?
Н: И двамата харесваме много тази мисъл: „Колкото по-високо си полетял, толкова по-малък изглеждаш в очите на тези, които не могат да летят.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар