А на третия ден енергийният министър Теменужка Петкова ясно каза: Състоянието на енергийната система в страната е аварийно и е буквално на ръба. Силно се надявам този ръб да не е като онзи на Тодор Живков. Навремето първият партиен и държавен ръководител на някой си конгрес каза, че преди 9 септември 1944 г. България е била на ръба на пропастта, но след това е направила „решителна крачка напред".
И най-скараните с физическите закони, но пък подковани с марксизма-ленинизма, тогава признаха - кой полуявно, кой тайно, че Бай Тошо се е издънил. Защото с решителна крачка от ръба на пропастта напред нямаш друг избор освен да пропаднеш в бездната. Така че сега, когато се оказахме на ръба на енергетиката си, нека да не правим решителната крачка напред. А да отстъпим малко назад, да се поогледаме, да видим и да назовем ръба с истинското му име и да се помъчим да спрем пропадането.
Вярно е, многогодишни експерти в енергетиката се тюхкат в момента, че такова чудо не били виждали. Не става дума за снега в Родопите, който за радост на скиорите в Пампорово в някои години пада и по 4 м. Енергетиците искат да кажат, че такова трошене на електропроводи - превиване на стълбове, късане на жици и т.н., не са виждали. Такава авария не се била случвала. Но пък такива бедствия са си в реда на нещата за нашенската климатична зона - с метри сняг през зимата и с бурен вятър.
Е, случи се през март голям средиземноморски циклон, който винаги носи сняг по зимно време, но пък сега - все пак наближава пролет, е по-мокър, по-лепкав и по-тежък. Събаря с тоновете си и дървета, и далекопроводи. И не го прави ей така нарочно, само у нас. Би могло да се случи навсякъде на географски ширини, на които по принцип вали сняг.
Ако има обаче какво толкова инфраструктурно да събаря, да къса и да чупи. У нас има бол. Дали сме пълна възможност на природните стихии да си се вихрят не само в гората, а да си развяват байрака и в електрификацията ни. Улеснили сме ги на 100%. Някъде толкова са далекопроводите на електричество у нас, проточени със стълбове на повърхността на земята и с жици по въздух между тях. Просто подземните електропроводи са си все още чудо невиждано в родните условия.
За сравнение, по данни на врели и кипели в енергийната тема в Австрия например приближават 90-те процента на оборудването с електропроводи под земята. Вече по-малко от 20 на сто са увисени отгоре на стълбове като у нас. Между другото, да отбележим, че ЕВН - ЕРП-то, на чиято територия аварийната снежноелектрическа ситуация е най-тежка, е именно австрийска компания. И работата е точно обратната в сравнение с Австрия. В Южна и Югоизточна България - най-обрулените сега от снега, ЕВН има по-малко от 20% жици за ток, скрити под земята. Същата е работата и с другите две електрически дружества у нас - ЧЕЗ и Енерго-Про.
Така и със снега и тока, с липсата му, като понатрупат преспи през зимата или лед скове жиците и стълбовете, пак опираме до инфраструктурата. До липсата й. И то при положение че вече втора петилетка сме в ЕС - можем да се понапънем малко повече да усвояваме средства - те са наши.
Но най-вече да престанем да мъдрим грандомански енергийни проекти. Като АЕЦ „Белене" например, около която се въртим в скъп омагьосан кръг вече купища петилетки. И да се сетим да си оправим „простите" жици за пренос на ток. Че както го е казал другарят Ленин, без електрификация даже и великият комунизъм не става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар