Никога не е било по-лесно да научите почти всичко, което има да се знае за ключово историческо събитие, важно научно постижение, книга, филм, човек, политик, престъпление или каквото се сетите.
Парадоксално, с немислимото в миналото улесняване на достъпа до продуктите на човешкото въображение възникнаха трудности пред критичното мислене и рационалната, качествена интерпретация на огромното количество информация. Грандиозна част от компютърно грамотното глобално общество продължава да се лишава от възможността за собствен мисловен процес. Прекалено много хора във виртуалната среда разчитат на това, че някой друг ще сдъвче многото думички и ще им предложи синтезиран и лесен за консумация вариант на истината.
Това неприятно обстоятелство откри неподозиран хоризонт за развитие на всякакви фейсбук експерти с хипертрофирало его и съмнителни познания, готови да се възползват от интелектуалната леност на масата и да се самоопределят за носители на последната истина за Вселената, света, кризата в Украйна и оня филм, който се чудехте дали да гледате.
Тези воини на възгордялата се самозаблуда знаят всичко това и още много, и държат да разберете, че без тях сте изгубени в огромния объркан свят. Толкова много противоречащи си факти и обстоятелства и толкова малко време за правдивото им осмисляне. Добре че са академиците на серийното постване и шерване, за да ви преведат през джунглата с тяхното коментарно и аналитично мачете, посичащо всяко различно мнение с бързината на ямайски спринтьор.
Социалните мрежи преливат от виртуални всезнайковци, които са се превърнали в нещо като професионални преследвачи на най-сакралния символ на престиж и статут във фейсбук - негово превъзходителство Лайк. Или просто Like на английски. Стилизираното изображение на ръка, вдигнала палец нагоре в знак на одобрение, е новият езически тотем за специалистите по всичко в интернет. Те го сънуват, бленуват, мечтаят, страдат. Копнеят да се множи под техните досадни и дразнещи статуси. Броят си харесванията и споделянията, проверяват дали новият им посредствен пост е събрал повече „вдигнати палчета“ от предишния.
Културата на лайковете създаде безобразни орди от мутанти с нездрава фиксация, мотивирана от възможността за виртуална валидация. Обсебените от „сектата на лайка“ люде са най-често публични и полупублични фигури от периферията на обществения интерес, които намират основания за домогването си до центъра на важните фейсбук активности, където има най-голям трафик. В България експертите от социалната мрежа, освен подобаващо невежи, са обагрени и със специфичен геополитически комплекс за малоценност, който маскират с още по-агресивно манифестиране на съмнителни познания и псевдоавторитетни мнения.
Класическият квазиспец от социалните мрежи в България започва деня си с пост за това в какъв хит се е превърнал последният му пост (темата е без значение в случая) от снощи, как е събрал 325 лайка във фейсбук и как въпреки всичко много хора не били разбрали какво точно е искал да каже, затова ще го каже пак. Около девет минути по-късно патологичният преследвач на виртуална легитимност ще напише нещо от рода на „Понякога представям свои мисли за цитати на класици и хората винаги се хващат“. Бум! Три харесвания за минута. Егото се надува като секскукла в извратен японски ъндъграунд филм. След още пет минути следва статус ала „както ви казах миналата седмица еди-какво си стана еди-къде си, пак съм прав, само ако можеха повече хора да слушат гласа на разума“. Тоест неговия глас. Аргументът му в повечето случаи е пълен боклук, но привлича немислещи фенове, както нощната лампа привлича насекоми. Те валидират съответното парче псевдопознание с множество натискания на лайк-бутона, споделят глупостта като полово предаван вирус из мрежата и допълнително захранват епичната самозаблуда на „интернет експерта“. Затваря се порочен цикъл. И се създават фалшиви авторитети.
До вечерта майсторът на посредствени, но вървежни мисли ще е замърсил средата с поне още 16 статуса, обхващащи разнообразни теми като проблемите на американската външна политика, провала на ЕС, падането на Мадона по време на концерт и измислен цитат на изтъкнат физик, който бил отрекъл еволюцията и обявил съществуването на Бог. Всичко, което проституиращият за лайк, ментален гамен ще изпише из фейсбук, ще е тотален джънк. Но как да му обясниш, че мненията му са смехотворни, когато той ще отвърне така: „А защо тогава последният ми пост има 300 харесвания и 64 споделяния за 4 часа, умнико? Как ще го обясниш това? А?“
Една от особеностите на жертвите на собствения си виртуален мит е нежеланието да абсорбират реалността - материалната и интелектуалната. Те са заживели в измисления свят на вдигнатото палче, пристрастили са се към него като към хероин и не биха го изоставили заради някакви незначителни детайли като истина или адекватни аргументи.
Културата на лайковете разведе маса народ с рационалността и създаде токсична среда на арогантна гордост и глупост.
И, разбира се, не забравяйте да лайкнете този текст в интернет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар