- Как сте, г-н професор, и какво е основното ви занимание след като напуснахте Народното събрание?
- Споделям съдбата на България. Неотдавна непознат пътник в метрото ме попита защо съм напуснал политиката. Отговорих му - ами уредих трите апартамента, построих кокетна вила край морето, смених мерцедеса и изпратих децата в чужбина. Тогава защо пък не?! Когато разправих случката на госпожата, тя каза: "Той ти е повярвал!" "Да, де - викам й - ако бях казал истината, нямаше да ми повярва..."
- Най-новата идея, която се роди тези дни, е институцията за Симеон - "Българска корона", подписана от 113 души - интелектуалци, общественици, политици. Вас каниха ли ви да се включихте в подписката?
- Поканиха ме учтиво и учтиво приех. Нека напомня, че не бях от първите интелектуалци, които поканиха Симеон Втори. Помня, че когато отидох на площад " Св. Александър Невски" и той пристигаше в обкръжението на изисканата си охрана, един свидетел злобар ме запита провокативно:
"Какво търсите тук, другарю Пантев?!"
Нека също напомня, че другари са се наричали Ботевите четници и някои от дейците на ВМРО. Сега по логиката предполагам, че този монархист плюе царя. Аз определям Симеон Втори като носител на равновесие. Като забрана да мразим. Като престиж пред очите на света. Това е причината да се подпиша.
Мнозината, които гювечираха около него, не са в този списък. Фактически те го провалиха. Няма да забравя как царят бил казал, че е хубаво да има и паметници на партизани. Малцина партизански деца днес могат да кажат същото. Така че Симеон е носител на нещо, което изгубихме.
- Смятате ли, че тази "инициатива" е първа стъпка към издигането на бившия премиер Симеон Сакскобургготски за президент на България?
- Не съм врачка и не съм следовател, нито пък детектив. За да знаеш такива перспективи, трябва да си вътре в комбинацията...
- Но сте човек, който познава политическите нрави у нас...
- Познавам нашите дебелашки политически нрави. Но все пак нека да напомня, че този човек е наследник на династията на Каролингите. В сравнение с него много немски, френски и английски аристократи изглеждат парвенюта. Колкото и да неглижираме личностното влияние, много е ясно, че той се приема като един носител на историческа традиция. Ние от него не можем да очакваме да пее Интернационала.
Той е роден цар. В същото време той никога не каза - вие убихте чичо ми, може би вие сте убили и баща ми. Единственото, което е казвал, е, че е изгнаник. В същото време мнозина от нашите дисиденти заради това, че е преместен от главен редактор в редактор, се приема, че е понесъл страхотно страдание от злините на комунизма.
- Напоследък много се говори за "езика на омразата". Как да се дистанцираме от него?
- Езикът на омразата може да се възпроизведе с лаконичното "българи мразят българи". Няма американци, няма руснаци. Тук държа да каже една фраза: "Семейство и държава най-напред корозират отвътре." Може би отвън има фактори, но както при туберкулозата бацилите атакуват слабите организми. Силните отхвърлят болестта и оцеляват.
- Кое днес е по-силно в България: русофобството или русофилството?
- Тази свирепа разпра между русофили и русофоби свидетелства за нашата национална незрялост. И в други страни има такива склонности към предпочитания. В Гърция през ХVIII и ХIХ век има френска и английска партия. Но никъде няма такова свирепо противопоставяне, каквото има и днес.
В в този смисъл можем да кажем, че изразът българофил е неуместен, защото означава майкокофил, а това е естественото ни състояние.
В цялата европейска история, да не говорим за балканската, няма такова свирепо разграничение между привържениците, което означава, че ние все още разчитаме много повече на фактори отвън. Русофобията е своеобразна русофилия, обърната на 180 градуса: Русия не ни дава това, което искаме. Като че ли е длъжна или като че ли е наша леля.
Русия не е длъжна нито да освобождава, нито безкористно да създава България.
- Кое е най-сигурното място, което България трябва да заеме днес в този несигурен свят, когато Русия иска да възвърне статута си на велика сила, а САЩ искат да са едноличен лидер?
- България никога не е имала много силна позиция като независимо решение. Най-пагубните ни решения са взети в състояние на независимост. Както например присъединяването към Тристранния пакт и др.
Така че сега ние трябва да потвърдим нашите съюзнически задължения, които аз лично не одобрявам. Нали знаете, че на някои лекарства пише - преди употреба прочети листовката. Да сме мислили преди това. Вътре в тази коалиционна зависимост може да се покаже, че България има специални отношения с Русия, така както и англичаните и американците имат помежду си специални отношения.
- Неотдавна беше публикуван доклад на ЦРУ, според който българите вече сме под 7 милиона. Има ли реална опасност България да изчезне от световната карта, както се е случвало с държави и народи в древността?
- Има реална опасност. И това казва всичко за онези, които ни ругаят, когато говорим, че е имало и нещо хубаво при комунизма. При десет показателя за стойностите на човешкия живот и десет показателя за неговите пороци, ако ги сравним, ще видим, че въпреки режими и диктатури, цензури, ограничения и прочие, сме раждали повече деца. Значи не сме били чак толкова нещастни, за да създаваме нещастници.
- Как ще охарактеризирате Бойко Борисов за изминалите месеци от второто му премиерстване?
- Не наблюдавам пряко съвременната политическа динамика, но едно е ясно - този човек, както и да се упражняваме в иронии към него, печели избори. Който се подиграва на Бойко Борисов, фактически се подиграва на мнозинството български избиратели. Съвсем друг е въпросът лично за мен - че човек, който е писал за Робеспиер, Наполеон, Джузепе Гарибалди или Стамболов, не може да наблюдава пряко такива съвременни дейци.
- Бихте ли му дали някакви съвети на Борисов?
- Не съм в компетенцията си да му давам съвети. Но все пак - малко да намали това бакалско говорене, което явно се харесва, но подлежи на изчерпване.
- Като ляв интелектуалец следите ли какво става в лявото пространство?
- Първо, почти всички интелектуалци са леви. Проблемът на левицата у нас е, че тя съществува без интелигенция. А левица без интелигенция няма. БСП отчаяно се опитва да запази някакъв престиж. Пожелавам й успех. Нищо укорително, все пак съм бил три пъти депутат от тази партия и никога няма да кажа нищо лошо за нея. Независимо от личните огорчения...
Няма коментари:
Публикуване на коментар