Че се вземат стимуланти в спорта, също никой не отрича. Само че този спорт у нас се дъни през десетина години по един и същи начин – хващат целия отбор с отдавна отхвърлени и отдавна познати препарати. И не че треньорите и шефовете не знаят какво да дават, а заради гафове с доставчиците.
Да припомним скандала с ороцетама на „Софарма” в Сидни 2000 година, за който така и не стана ясно колко компенсация беше платена. После дойде дисквалификацията на целия ни тим преди Пекин 2008 г. за биоанаболи и не се разбра как са попаднали в шишетата на състезателите и откъде са дошли.
Сега пък отново причината е „замърсени” медикаменти и май от българска фирма, но това ще доказва прокуратурата.
Общото е, че препаратите не се тестват в лаборатория, каквато имаме отдавна, а търговията е с „познати” и „приятели”. Лошото е, че покрай мощните щангисти и фитнесманиаците, които са много повече, се затъпкаха с „магически” хапчета, дето се продават безконтролно на всяко кьоше.
Търговията цъфти, кой казва че го няма малкият (или средният) бизнес?
Иван Марков - единственият ни щангист на световно ниво, изгоря за втори път с допинг
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар