Въпреки че през пролетта на 2012 г. президентът Обама не посочи мотиви за предсрочното прекратяване на мандата му, причините бяха очевидни. През двегодишния си престой Уорлик разви такава активност, че ако минеше и ден, без да се покаже в сутрешен блок или на светско събитие, се тревожехме дали не е вдигнал температура.
Това обаче се случваше изключително рядко. Дори имаше периоди, в които се появяваше на екрана два пъти дневно - било в репортаж за засаждане на дръвче, било да ни назидава в публицистично предаване. Докато неуморно участваше в приеми, състезания, риалити формати, шоупрограми и даже в сериала „Стъклен дом", намираше енергия и за откровено лобистки кампании.
Например в полза на американската компания „Шеврон", която искаше да дупчи Добруджа за шистов газ. „Аз ако бях българин, бих искал да разбера дали изобщо има шистов газ в България и какво е неговото качество", ядосано повтаряше Уорлик, след като тия мераци бяха попарени с мораториум.
Разбира се, една от функциите на посланика е да защитава интересите на своята държава. Проблемът е, че Уорлик го правеше открито и с тона на генералгубернатор. Липсваше му чувство за мярка и за дипломатичност, с което успя хем да ни досади, хем да подразни собствения си работодател. И добре че последният го прибра, тъй като родният политически елит не само щеше да го търпи, ами и чинопреклонно да маха с опашка.
Случаят „Джеймс Уорлик" стана мерило за това докъде можем да стигнем в самоунижението си, тъй че поведението на самия посланик беше донякъде оправдано. Той правилно разчете сигналите на търпимост и раболепие, които се излъчваха от нашите институции, и по тази причина премина немалко граници. До степен да се намесва публично и грубо във вътрешните ни работи, без да среща адекватна реакция, още повече съпротива. Това обяснява и защо отзоваването му се посрещна с облекчение - на българите им дойде до гуша да клати показалец, пред който властите да се снишават.
Уви, облекчението трая кратко, след като оставената празнина беше запълнена от ново посланическо присъствие. Този път дипломатът с амбиции да играе ролята на губернатор дойде от Франция и първоначално изглеждаше по-рафиниран, като подобрено издание на бившия си американски колега. С течение на времето обаче Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан започна да дава акъл все по-решително, а в устрема си да „реформира" съдебната ни система все по-често да си позволява персонални атаки срещу съдии и прокурори.
Два казуса са драстични:
Първият е от декември м.г., когато посланикът се появи в ефира на национална частна телевизия, за да разкрие опит да бъде „откраднат" клон на френска винарска фирма. Това според него щяло да се случи чрез Софийски градски съд, тъй като делото за несъстоятелност се гледало от съдия Румяна Ченалова, която пък назначила скандален синдик. Посланикът я заподозря в целенасочени действия срещу интереса на инвеститорите и заключи: „Никога не съм чувал за подобен случай във Франция. В съдебната система има гнили ябълки."
Всъщност ставаше дума за компания, която от 2008 г. не плаща редовно задълженията си. Нейното дъщерно дружество дори подаде молба за несъстоятелност, защото беше просрочило банковите си кредити и нямаше бързоликвидни активи. През 2013 г. молбата беше изтеглена, а производството прекратено, но започнаха действия по разпродажба на активите. Натрупаха се и задължения към НАП, а българските кредитори предприеха съдебни действия, за да защитят вземанията си.
Без всякакво съмнение така биха постъпили и кредиторите на задлъжняло дружество във Франция. Но ако то беше българско, надали на нашия посланик в Париж щеше да се предостави ефир, за да обвинява конкретен френски магистрат. И отгоре на всичко да обобщава, че системата за разпределение на дела позволява манипулации.
Е, у нас това не просто стана възможно, а предизвика огромен институционален скандал. Висшият съдебен съвет се самосезира, посланикът беше приет от премиера Бойко Борисов. Съдия Ченалова и назначеният от нея синдик бяха проверени от прокуратурата, Министерството на правосъдието, Етичната комисия към ВСС. По предложение на правосъдния министър през януари Висшият съдебен съвет реши да отстрани Ченалова за половин година от позицията й на съдия в Софийски градски съд.
Но очевидно целта на атаката не беше само Румяна Ченалова, доколкото веднага след обвиненията на френския посланик 15 съдии от СГС поискаха оставката на председателя му Владимира Янева. Операцията за нейното отстраняване изглеждаше координирана с известен икономическо-медиен кръг, с който г-н Дьо Кабан е в близки приятелски отношения. И в крайна сметка завърши успешно. Семейната дружка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов се оттегли, като за това спомогна и умишлено раздуханият скандал около разработката „Червей". На Янева, която има далеч по-големи прегрешения в своята практика, най-сетне й намериха цаката - покрай неправомерното (ужким) издаване на разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства в информационната система на МВР.
Резултатът от офанзивата може и да е от полза за съдебната власт, но не променя факта, че беше нередно един посланик публично да коментира дело по несъстоятелност, да напада съдии и да оказва натиск върху ВСС. Нередно, даже недопустимо беше и да напише в Туитър: „Боряна Бецова каква ябълка е?", визирайки прокурорката, която води проверката откъде са получили финансиране четирима активисти на „Протестна мрежа".
Нахалният туит с право вбеси Сотир Цацаров, който се видя принуден да обясни на посланика, че „главният прокурор не възприема асоциирането на българските магистрати с кошница ябълки". Покрай защитата на Бецова, която според него не е гнила ябълка, а „прокурор, който съвестно и отговорно изпълнява служебните си задължения", Цацаров припомни на г-н Дьо Кабан и друго - проверка по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт се извършва по всеки сигнал, постъпил в органите на прокуратурата, това е законово задължение на държавното обвинение. Както „Протестна мрежа" е внасяла в прокуратурата сигнали с твърдения за осъществени престъпления и по тях са били разпоредени проверки, така „няма основание да се счита, че посочените по-горе лица имат своеобразен „имунитет", когато сигнал е подаден срещу тях самите".
Впрочем американското посолство също предупреди, че ще следи случая с особено внимание, но поне го направи по-сдържано. За разлика от него френският посланик реагира урбулешката, което отново е следствие от приятелските му отношения с определени бизнес кръгове от страна на „добрата" олигархия. Във всеки случай впечатлението, че те го насочват към конкретни мишени с оглед на текущите си интереси, стана натрапчиво, а Негово превъзходителство изглежда все по-готово да угоди, дори с риск да наруши дипломатическите правила и тон.
Няма спор, че българската съдебна система се нуждае от промяна, както и че в нея има „гнили ябълки". Не е никак сигурно обаче, че отборът от политици, бизнесмени, медии и НПО, който оперира чрез френския посланик, няма да замени едни гнилочи с други. Напротив, по настървените апетити за овладяване на системата следва да съдим, че порочните практики ще продължат с пълна сила. Натискът едва ли ще изчезне, обажданията надали ще секнат. Съмнително е, че кадруването около „белите покривки" ще спре и с промените в Закона за съдебната власт, които ще влязат в парламента през март. Че какво, като ВСС бъде разделен на две камари и се превърне в непостоянно действащ орган? Най-много да се постигне заветната цел на реформаторите сегашният състав на съвета да бъде подменен с нова реколта лоялни магистрати.
В тази битка за овладяване на системата Дьо Кабан няма как да участва открито, ако ще и искрено да вярва, че така помага на реформата.
Все пак има непозволени зони за пряка намеса, с които се е съобразявал дори легендарният генералгубернатор на Кот д'Ивоар и Френска Западна Африка Мари Франсоа Жозеф Клодел. Хем в началото на миналия век той разполагал с неограничена власт в напълно нецивилизовани територии, а не с ограничени правомощия в държава членка на Европейския съюз.
Понеже още не го е разбрал, въпреки че изглежда интелигентен човек, френският посланик като нищо ще повтори печалната участ на Уорлик. Не е нужно обаче да го канят в „Под прикритие" или в „Столичани в повече", нито да му прекратяват мандата предсрочно. И без туй прекали достатъчно. Пък и поне за едно нещо му дължим благодарност - покрай неговото менторство стана ясно колко са елементарни тукашните му ментори. А те всъщност наистина са много глупави, щом още не разбират защо инфантилните им акции винаги се обръщат срещу тях. Дори, когато са си въобразили, че са „от кутюр"...
*Haute couture (фр.) - висша мода
Любослава Русева, „Преса”
Няма коментари:
Публикуване на коментар