Българските магистрали се оказват истинско „перпетуум мобиле" - вечно движение, ама на обратно.
Тъкмо един аутобан се довърши докрай, и трябва да се започва отначало. Никакво спиране на строителството. Дори части от магистрали се надупчват по по-старата си настилка, докато на няколко километра оттам се полага нова.
Най-мощният „вечен двигател" без никакво съмнение е „Тракия". Половин век продължи голямото „пробиване" на бързия път между София и Бургас. От май 1964 г., когато е взето решението за изграждането му, до юли 2013 г., когато беше положен и последният сантиметър асфалт някъде там, близо до морето. Още преди това обаче от другата си страна магистралата започна да става на баклава въпреки непрестанните кърпежи. Защото кръпка до кръпка нова дреха не правят. Казано е, всичко си има край, само саламът два края. Само че и първата ни исторически магистрала също е с два края точно като салама. Но единият ще е винаги я наръфан, я мухлясал, сочи историята.
През 1978 г. са готови първите 10 км до отбивката за Нови хан. През 1984-та успява да се проточи „чак" до Пловдив. После за около 10 години - до 1995-а, пропълзява до близкото село Оризово при пътния възел Плодовитово. В новото хилядолетие магистралата тръгва към Стара Загора, а откъм Бургас - към Карнобат. Ама повече на хартия. Чак на 10-ата година от 21-ви век започва наистина строителството на последните отсечки по проект „Доизграждане на АМ „Тракия". И приключва само за три години.
Значи може и у нас магистралите да се движат - има се предвид да се строят по-бързичко. После движението по тях е лесна работа. Лесна е, но не и у нас. В България е постоянно само движението на самосвали, багери и друга строителна техника по аутобаните. И няма как да е иначе. Строителството и ремонтите ще се точат, след като политици набиват непрестанно, че хората не ядат асфалт и строежът на пътища е пръскане на пари. Да се чуди човек защо човечеството още с най-ранната си цивилизованост е тръгнало да гради друмища и е преживяло - не е умряло от глад целокупно.
Ние обаче, както е известно, сме царе по запасване на гол тумбак на поне чифте пищови. На същия принцип, непрекъснато зарязвайки и бавейки строежа на „Тракия", а и на „Хемус", разбира се, всъщност заровихме куп пари. Без да има възможност да има средства, та да се грижим качествено на непрестанно все по-остаряващите предишни части на магистралите.
И в момента всъщност пак нямаме цяла магистрала. Заради липсата на около 100 милиона лева частите от София до Пловдив няма как да се ремонтират. Жива развалина е най-старата част на „Тракия". И разбираемо, за да не се пълнят дупките с трупове от ПТП-та, скоростта в най-катастрофалните участъци се сваля на 90 км в час. А това означава, че тези места там вече не са магистрала. По закон у нас на аутобан горната граница на скоростта е 130-140 км в час.
Така историческата първа магистрала на България замина в историята. Не е ясно за колко време и кога ще се завърне в действителността. Не успя вечното строително движение по нея да спре. Но пък ето шанс да вземем да смаем света, използвайки нашенското „всяко зло - за добро".
Като ще са магистралите ни „перпетуум мобиле", наистина да го впрегнем това вечно движение. Ние да измислим вечния двигател. Примерно, система за произвеждане на евтин ток от непрестанното бръмчене на тежка техника по пътищата, от топлината на пресния асфалт в дупките, от размахването на лопатите, от многото изгорели газове на колите заради „газ-спирачка" на иначе уж най-бързото измислено шосе - аутобана.
Анелия Иванчева, Vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар