Арменци

Искам т.нар. политици да ме погледнат в очите и на мен да ми кажат, че е нямало геноцид!

 АРМЕНЦИ
 
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
 
Те пият… В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един – в механата! – открит им е път.
 
Те пеят... И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица…
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…
 
Те пият и пеят… Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият – пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
 
Пейо Яворов
––––
2011 година Бойко Борисов – „геноцид“ има за евреите

2015 година – „геноцида“ над арменците е … „масово изтребление“
 
Анна Манукян, Фейсбук:
 
Искам т.нар политици да ме погледнат в очите и на мен да ми кажат, че е нямало геноцид! Искам да можеха да погледнат моята прабаба и да и кажат, че на 24 април е имало „масово изтребление“, защото тя щеше живи да ги одере! Имала е късмет турско семейство да я приюти и да и смени името, за да не бъде убита! 

На хора като нея целият свят дължи преклонение с приемането и наричането на събитията от 1915-та като геноцид, защото отрицанието няма да заличи пролятата кръв и паметта ни!

afera.bg