Когато толкова народ се затрие наведнъж в морето, безличното и безименно чиновническо месо, наречено Брюксел, все нещо трябва да каже за удавниците.
Трябва да демонстрира, че има уста и с нея може да говори. То обаче иска да демонстрира и съвест - говори за морален дълг към бежанците, за които обаче не е политкоректно да се разсъждава защо започна голямото им бягство.
Месото няма никакви морални задръжки и е наясно с това - просто моментът изисква лицемерна вежливост и разиграване на чувство за срам без посочване на истинската вина. Но току-виж някои наивници са се хванали на безсрамната измама. Такива като нас, които са издигнали колективната политическа анонимност до нивото на Тя е Пътят, Истината и Животът. Такива като нас, които като фанатици се опитват да вървят по пътя на някаква абстрактна солидарност, каквато всъщност не съществува. Това е голямата тайна на месото – всеки сам се спасява и не трябва въобще да мисли за морални категории. Особено пък такива като нас.
Ние нищо на никого не дължим и сме свободни да не изпитваме угризения, когато потъват кораби с мигранти и когато милионна армия от бежанци е тръгнала да завладява хуманитарно чужди територии. Човешки можем да им съчувстваме, но нищо повече – нямаме дълг към тях, поне докато истинските им длъжници не се разплатят. Защото нито сме им присвоявали ресурсите, нито дори сме си го помисляли. Нито сме бомбардирали държави, нито сме ги разрушавали напълно.
Нито сме палили фитила на цветни революции, нито сме наричали демократи най-обикновени главорези и откачалки. Нито сме ги снабдявали с оръжие, нито сме ги оставяли да го използват срещу мирно население. Нито сме сваляли режими, нито сме убивали диктатори, нито сме ги заменяли с хаос, който сега е името на цял един регион.
Какъв морален дълг може да имаме тогава към хората, опитващи се да избягат от строителните площадки на най-новите демокрации.
Не сме експериментирали с първи афроамериканец за президент, който да организира най-голямото преселение на африканските народи. Нито сме имали дебелоочието да даваме на такъв човек Нобелова награда за мир.
Нито сме вербували безродници да създават безредици, нито сме финансирали „граждански общества” да работят открито срещу собствените си държави. Някои наши местни проститутки ги наеха да вършат саботажи, но всички останали сме чисти като сълза и действително можем да претендираме за морал. За съжаление обаче, не можем да претендираме за интелект – нито ние, нито интернационалното чиновническо месо, наречено Брюксел.
От него се очакваше да познава картата на света и да притежава минимум далновидност, че „Протестиращият”, избран за световната личност на 2011 г., само след няколко години ще еволюира в „Бягащият”. И че най-вероятно е да избяга някъде наблизо, а не да бие път по вода, докато не види бряг със Статуята на свободата. Хък Фин и негърът Джим може и да бягат със сал по Мисисипи, но със сал или с рибарска гемия не можеш да стигнеш до Мисисипи, тръгвайки от Средиземно море. Това трябваше да предвиди месото, но то винаги е отдавало по-голямо значение на детайлите – например как да се обръщаме към Джим, защото „негър” е просто ужасно.
Когато живееш в единия край на света, нищо не ти пречи да забъркаш голяма каша в другия край и да се прибереш после вкъщи. Когато обаче се намираш в пограничните райони на лайняната буря, не можеш да очакваш, че няма да те опръска.
Почистването и пречистването от нея няма как да започнат, докато се занимаваме с последствията, а не с причината за нещастията. И ако много се налага да се срамуваме по европейски, трябва да е заради безхарактерността на месото – то се прави, че не разбира кой всъщност му причини бежанците. Така е по-удобно, иначе ще му се наложи все нещо да каже и да демонстрира, че има уста. А дори най-развитото лицемерие позволява единствено фалшиви моменти на съвест, но не и на смелост.
Ако специално на нас много ни се налага да не си намираме място от морални угризения, то трябва да е заради това, че сме попаднали точно на такова място. В голямата компания на големи страхливци, които са неспособни на друго, освен да ръсят позитивни клишета с приповдигнат тон. И които избягват да разсъждават – ако половин Африка се премести в Европа, на Европа ще й се наложи ли да се мести и къде евентуално ще отиде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар