Зима

Зима
Пролет

26 април 2015 г.

Живот като в тъпо риалити

Държавата, която не работи...  
Защото тук нищо не се случва, когато трябва, а когато някой някъде нареди...

Какво щеше да прави прокуратурата в България, ако не бяха измислени дроновете? 

Благодарение на летящото устройство Би Ти Ви снимаха отвътре впечатляващото имение на кмета на Пазарджик Тодор Попов (на снимката), после извадиха данните от данъчните му декларации и в резултат на репортажа изведнъж всички органи на държавата се задействаха да проверяват Попов. Трудно е някак си да се повярва, че държавното обвинение и НАП не са успели да видят нередности в имотното състояние на кмета на Пазарджик през двата му мандата, нито да надникнат над високата ограда на имението му, ако това се е налагало.

Също толкова трудно е да се повярва, че един цял държавен регулатор като Комисията за защита на конкуренцията, която е призвана да пази основите на пазарната икономика, не може да открие купувача на някои от най-големите и важни за държавата дружества като БТК и "Дунарит". КЗК била изпратила писмо до адреса на Пиер Луврие в Париж, но там нямало такъв адресат и то се било върнало, невинно обясни комисията тази седмица. Дори доста по-скромни като възможности журналисти от "Капитал" успяват да открият Луврие на мобилния му телефон, което показва, че въпросът не е в моженето, а в желанието.

Това е същината на проблема. Институциите, които сме натоварили с контролни функции, които са призвани да пазят основите на обществения ред, работят така, сякаш това е последната им грижа. Тази седмица например, след като стана ясно в какъв палат живее кметът на Пазарджик, окръжната прокуратура започна разследване, а първият прокурор, на когото то се падна, си направи отвод. Посланието е ясно - опасните случаи, в които се случва нещо очевидно проблемно, трябва да бъдат на всяка цена избягвани, а не разрешавани.

Затова е възможно одитните доклади на Сметната палата, които констатират редица нарушения в управлението на общините, да потъват в дълбоките папки на прокуратурата и да изчезват завинаги там; затова е възможно цялата държавна администрация години наред да не знае къде има и къде няма дюни по родното крайбрежие и да й се налага да ги търси между бетона на живо по телевизията; затова е възможно една банка да се разпадне пред очите ни, а гуверньорът на БНБ да ни уверява, че не е можел да направи нищо (докато пее с шефа на тази банка народни песни), а ръководителят на "Банков надзор" да си изтегли парите от нея ден преди тя да бъде затворена и да твърди, че всичко е наред.

Защото тук нищо не се случва, когато трябва, а когато някой някъде нареди. Или когато го покажат по телевизията. Или вече когато няма какво да се направи. Затова и вечно имаме усещането, че живеем в тъпо риалити, в което сме просто статисти. 

Пиер Луврие

Сapital.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар