Имам една мечта! Мама да ми купи рокля за няколко хилядарки като на чалга звезда за абитуриентския бал, а тате да даде пари, та да я напълня със силикон рокличката. На много 18-19-годишни „чалгарки" - пардон ученички, тази мечта лесно им се сбъдва.
И аз си имам една мечта, отдавна! Да не си затварям очите или да се обръщам с гръб през май месец, когато покрай мен с бибитки профучават накичени като за циганска сватба автомобили. А най-голямата им украса е вътре - мадамки за един ден като коледни елхи.
Напудрени като фаворитки във френския кралски двор от времето на Мария Антоанета. Но вместо с подплънки по роклите, направо с внедрени на живо в циците силиконови. Все пак векове са минали от ония времена във Версай. А и днешните кралски особи се коронясват само заради завършване на нищо и никаква си гимназия. И не ядат пасти! Ядат се една друга на бала, оглеждайки се коя по-скъпи одежди, повече сантиметра токчета и колко повече кубика силикон има. На сутринта всички, разбира се, стават на сдухани тикви, остава им само силиконът. По него принцът ще ги открие!
Но колкото и да не е за вярване, мечтата ми започна да се сбъдва! Слава Богу, простотията никога не е повсеместна. А най-сигурното и хубавото е, че в битката на поколенията, въпреки обратното мнение на мнозина, младите винаги са по-умни от старите. И докато майки и бащи събират цялата рода, комшии и колеги на пищен банкет, за да почерпят, че детето е „изкласило" (голям праз - б.а.), преди това са теглили бързи кредити, та да го издокарат като кретен/ка за бала, има едни наистина изкласили, които им забиха страховит шамар. Тръгнаха по тениски - с прости фланелки на бала. Последователите им от година на година все повече стават. А най-хубавото е, че спестените от идиотии пари ги даряват.
Ако някой още си е стъпил на ушите, иде реч за дарителската инициатива „С тениска на бала". Хем не се правиш на плашило още в 12 клас, хем се подпомагат едни други абитуриенти - връстниците сираци. Но не само да облекат „пепеляшките" за бала.
Обхватът на ставащата традиционна подкрепа от връстници към връстници вече е разширен. Събраните чрез тениски пари отиват за допълнителното образование на зрелостниците без родители в университет или център за професионално обучение.
Имат си и сайт тия с тениските - не да се консултират къде могат да си направят последния писък в маникюростроенето под името „принцеса" - черно-бели точки върху ярко цветен лак. А да се вижда в steniskanabala.bg как, защо и къде отиват спестените от кич парички.
Така и родители, че и учители вече са наясно, че безвкусицата, която се ражда и в семейството, и в училището, може да бъде отрязана тъкмо от потърпевшите - младите хора. Че консерватизмът и закостенялостта са се борят с даване на простор за нови идеи, далеч от скапани в случая с абитуриентските балове „традиции". Че мечтата не може да бъде рокля и обувки за бала. Мечтаенето е за развити мозъци, а финансирането на скъпи одежди за един ден и още по-скъпи „пластични корекции" за деца е обикновено малоумие с необикновени последици.
А ако на някой все пак някак не му достига различността, скучно му е в това да е „на прага на живота" по тениска, в която не личат „даденостите му", да вземе и да я намокри. Без писъци, моля, че това прилепване по релефа на тялото е пошло!
По-добре с мокра фланелка на бала, отколкото със силикон в роклята. Тениската ще изсъхне, силиконът обаче ще продължи да се кламбучка, и то в мозъка на невръстните му собственички. А главите обикновено са за мислене. Най-вече след бала!
Анелия Иванчева, Vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар