Човек и добре да живее, вече не се жени

„Защо ни е да се женим, та нали и така се обичаме”.

Все по-често чуваме тази фраза от младите хора. 

Неотдавна бракът беше сигурност, чувство за морал и отговорност. Едва ли не подписът беше гарант, че ще съумеем да запазим връзката си, че ще бъдем добри родители. 

Днес обаче повечето българи приемат венчилото за отживелица и досадно мероприятие. Може би заради това в Семейния кодекс отпадат ограниченията за страдащите от „слабоумие или душевна болест” да сключат брак. 

Дали обаче това ще мотивира младите? Факт е, че през последните години семейството като институция е в разпад. Въпросът е всеки сам да реши за себе си-дали подписът е гарант не само за теб самия, но и за децата ти, или си готов да съжителстваш без брак с партньора си. 

Едва ли обаче отношенията между двама души имат нужда от показност. Нито пък носенето на халка може да предотврати евентуална раздяла. Според Шопенхауер бракът означава да намалиш правата си наполовина, но в същото време да удвоиш задълженията си. 

Дали това е така, едва ли някой може да отговори еднозначно. По-важното е да се запазят уважението и хармонията. Защото когато ги няма, подписът е без значение, а семейството е само на хартия.

В днешно време все по-малко българи се решават да сключат брак

"Монитор"