Тънкият агнешки котлет и дебелата сметка

Агнешкото месо и през тази година е по-евтино при комшиите.

От ниските цени може да се възползват хората от граничните райони, ако много искат да платят по-тънка сметка за великденската трапеза. 

Макар че едва ли печалбата им е особено голяма като се сложат транспортните разходи. Всъщност да търчим от другата страна на границата за по-изгодни храни не е някаква новост. През есента мъкнем от пазара в Босилеград чували с капия, през пролетта - агнешко и през цялата година от сръбско и македонско се пазарува сирене, което има вкуса от „онова време”, люта ракия и благо вино. 

Да ни се чудиш и маеш на нас, градинарите на Европа, докъде я докарахме – да нямаме две истински ябълки и три круши, с които да нахраним децата си.

Разбира се, винаги идва първото обяснение – другите имат субсидии, но едва ли някой ни е виновен, че през годините разбихме животновъдството и овощарството си. Нима комшиите дойдоха да режат на парчета ваните за мляко и да правят градините на подпалки? Тъжно е, че изоставаме, но това е новина на 20 години...

А иначе да си поръчаш евтино агнешко при комшиите все още е екзотика. Но сметката ще стане притеснително дебела, когато се окаже, че нашите стада са изчезнали съвсем.

Агнешкото месо у нас излиза по-скъпо, отколкото в Босилеград

"Монитор"