Зима

Зима
Пролет

2 май 2015 г.

Ден на труда?! По-скоро ден на мързела, а?

Имам въпрос. Дали не е лицемерно да се почита като национален празник ден на труда, когато трудът отдавна вече не е измежду ценностите, споделяни в милото ни общество.

Виж, ден на мързела – може.

Ден на загубеното време – също. За това цяла година даже трябва да отделим...

Но да честваме  ден на труда, когато на почти никой не му се работи е меко казано нечестно.

В полза на твърдението, че трудолюбието на българина е отживелица и добре обговорен мит, дори няма да ми се наложи да ползвам факта, че в наши дни, повечето млади хора, които си търсят работа нямат никакъв опит, но за сметка на това имат огромни претенции за пари и позиции...

На повечето хора не им се работи за 600 лева и предпочитат да не работят изобщо, отколкото „да се бъхтат” за тия „къси кинти”. Което единствено иде да рече, че ценността е заплатата, която ще вземеш, а не работата, която ще извършиш, нито пък нейното качество.

Но, да оставим настрана тези нови-новенички факти от професионалния живот на нацията.

Да обърнем внимание на някои исторически такива.

В края на 1941 година, в Ловеч, се поставя началото на дейността на Държавна самолетна фабрика. В нея са се ПРОИЗВЕЖДАЛИ не малко типове самолети, да речем – „ДАР 9”, „Сингер”, „ДАР 10” – „замислен като дивизионен разузнавач”, чиито прототип е дело на фабриката ни, както и още – „Лаз7”, „Лаз7М” и да не изброявам други факти. Най-важен е фактът, че ние сме произвеждали самолети! През 1954-та, производството на самолети се прекратява, фабриката претърпява множество трансформации и така...днес ние не правим самолети.

1936-та е година, която се счита за начало на внимание...трамвайното строителство у нас. Тогава се създават първите двуосни трамвайни мотриси (в Главна техническа работилница), а на следващата година се произвеждат 20 броя  ремаркета, годината след това – 7 чисто нови мотриси и прочие, и прочие...прочетете си историята.

Междудругото, ние сме си имали и български тролейбус, а въпросната работилница впоследствие е станала завод. Тия факти отново служат само, за да подскажат въпроса – ние днес трамваи и тролейбуси правим ли?

Да не говорим за количествата селскостопанска продукция, консерви, зеленчуци и така нататък, и така нататък неща, за които хората някога са РАБОТИЛИ.

Айде сега да се върнем към днешния ден и честно да кажем – какво работим в България?

Дали нямаме афинитет към бързите пари и далаверите?

Дали все още във възпитанието на децата се имплантира максимата „залудо работи, залудо не стой”. (да не говорим, че, ако се заровим в българските поговорки, ще забележим, че устойчива мисловна тенденция сред тях се открива от типа – „Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.”).

Дали буквално преди дни не станахме обект на статистика, която гласи, че ние сме една от държавите в Европа с най-голям брой мързеливи безработни? Разбирайте, такива, които не държат да работят, особено за  не много пари...

Така че, какво празнуваме днес?

Ценността – труд и качеството – трудолюбие? Едва ли.

По-скоро следва да честваме отсъствието на тия неща.


ЕВа Истаткова, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар