Основният симптом е: вечно мрънкане, че цените им са ниски, горивата са скъпи, децата на клиентите им цапат седалките, няма клиенти, курсът е кратък или ако не е, пък е прекалено дълъг. Угодия няма.
Сега на мушката на такситата е метрото. Видиш ли, софиянци предпочитали да се повозят на влакчето за един лев, вместо да дадат 10 на таксиджията, като забравят, че и той семейство храни, а има и кредит и лизинг.
Е, хубаво де, то всеки на днешно време има кредити и храни семейство, но другите никой не ги пита. Всеки си избира сам професията, а при повечето таксиджии изборът е сведен до там, че като не можеш да вършиш друго, ставаш таксиджия.
Вярно е, че все пак има и такива, които си вършат съвестно работата. Голямата част от т.нар. „бакшиши” обаче не са от тези хора. В същото време това не им пречи да са компетентни по всяка една тема, да дават акъл за нещата от живота и все да им се малее сметката.
Дано най-сетне се намери лек срещу диагнозата „бакшиш”.
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар