Лято

Лято

20 май 2015 г.

От Мостолес до Бернабеу - пътят на една бяла легенда

На 20 май преди 34 години се ражда едно момче, орисано да стане икона и легенда на световния футбол - Икер Касияс Фернандес!
 
В навечерието на рождения ден на може би една от най-големите легенди на Реал Мадрид, аз искам да ви припомня кой е той. Искам да ви върна назад във времето и да ви припомня красивата Бяла приказка за един от най-великите Бели Капитани.

На 20 май преди 34 години се ражда едно момче, орисано да стане икона и легенда на световния футбол - Икер Касияс Фернандес!

Той, още от дете е наясно със своето бъдеще. Едва навършил 9 години, той прави своите първи стъпки в академията за млади футболисти на Реал Мадрид. Икер бързо си проправя път през възрастовите формации в школата на Белите, а през 1997 година получава и първата си повиквателна за първия отбор на "Кралския клуб". Тогава Касияс е едва на 16 години.

Дебютът си за Реал Мадрид, Икер прави през сезон 1998/99, заменяйки тогавашният страж на Белите германеца Бодо Илгнер. С изключение на известен период през сезон 2001/02, когато Касияс губи титулярното си място за сметка на ветерана Сесар Санчес, с времето младият вратар се превръща в абсолютен номер едно на тази позиция в редиците на Белите. Неслучайно Касияс е считан от мнозина за най-добрият вратар на своето поколение. Той е единственият играч обявяван 5 поредни години /2008, 2009, 2010, 2011 и 2012/ за най-добър страж в света. Светецът от Мостолес си е спечелил този псевдоним, след като неведнъж е правил феноменални спасявания пред своята врата, изглеждащи наистина невъзможни за реализиране.

През цялата си кариера Икер Касияс е играл само за един отбор, който той нарича „отборът на живота ми” и това е Реал Мадрид. Дал най-доброто от себе си на Кралския тим и помагайки на отбора си в изключително важни моменти, Касияс се е превърнал в символ на Мадридизма. Като истински лидер на Белите, той е този, който най-добре умее да сплотява отбора на терена и в съблекалнята. Получил капитанската лента на Реал от една друга Бяла легенда – Раул, Икер не спира да учи съотборниците си на това, което всъщност е Реал Мадрид – религия и начин на живот.

Спечелил много награди както с Белите, така и с националният отбор на Испания, Касияс вече е записал своето име в историята на испанския и световен футбол. Списъкът с индивидуалните му награди също не е за подценяване...

И въпреки славата, купищата награди, призове и стотиците пъти, в които е бил обявяван за герой и светец и всеобщ любимец, Икер и до днес си остава онова обикновено момче от Мостолес. Момчето, което въпреки, че сега е легенда и икона във футбола и Мадридизма и има абсолютно всички основания да изисква уважение и признание от всички, не спира да повтаря: „Реал Мадрид е по-важен от Икер Касияс”.

Да, днес това момче е малко поостаряло и годинките си казват думата, но такъв е животът. Да, той вече не може да разпери крилете си и да лети стремглаво пред Бялата врата, както го правеше преди. Рефлексите му също вече са забавени и може би прави доста грешки, които преди би било немислимо да направи. Да, той вече е към края на своя професионален път. Една звезда върви по пътя към своя залез. И въпреки това звездата си е звезда и не блясъка я прави такава. Още повече когато става дума за Икер. Последният епитет, който бихме могли да използваме, за да опишем Светеца от Мостолес е „блясък”... Защото той не иска да го помним като бляскавата футболна звезда с многото рекорди и награди. Както сам е казвал неведнъж: „Искам хората да ме запомнят не като добър футболист. Искам всички да ме помнят преди всичко като добър човек”.

И най-тъжното е, че хората явно са забравили какъв човек беше и все още е Икер. Всички са забравили това, което е дал на футбола, на Реал Мадрид и на нас феновете... Освиркванията и обидите през последната година и половина, на които бе подложен Икер го накараха да се почувства наистина забравен и ненужен... Това обаче не е така. Икер Касияс е име, което ще се помни вечно и винаги ще се свързва с огромен талант, класа и футболни качества, с неугасваща любов към Мадридизма и пълна отдаденост на Реал Мадрид.

Да, Икер вече не е онзи вездесъщ играч, който беше безкомпромисен пред вратата си. Да, той греши все по-често и бива надигран от съперника. И въпреки тъжната действителност и факта, че няма как да спрем времето и как да върнем годините назад, едно нещо си е същото като преди. В очите на този вече поостарял велик Бял капитан все още можем да видим онова осемнадесет годишно момче с безброй мечти, огромно желание за игра и страст към неговия отбор и неговата публика. Всички тези неща са непокътнати от времето.

Да, Касияс няма да е вечен и един ден ще излезе на Бернабеу за своя последен мач като Капитан на Белите. И след последният съдийски сигнал в този мач, футболът и Реал Мадрид вече няма да бъдат същите. Една икона ще погледне своята публика за последен път и ще им благодари за всичката обич и подкрепа през годините. Един Капитан ще поздрави съотборниците си за последно и за последен път ще поеме към съблекалните. В този момент светът ще се сбогува с може би една от най-големите легенди на съвременния футбол.

Искам да вярвам, че тогава публиката и всички онези, които считат себе си за Мадридисти ще отдадат заслуженото на Икер. Че вместо освирквания и обиди ще чуем аплодисменти и скандирания на името му. Искам да вярвам, че хората не са забравили кой е Икер Ксияс и какво е направил за футбола, за Реал Мадрид, за Мадридизма и за нас феновете. Защото Светецът от Мостолес не случайно е символ на Мадридизма. И ако има някой, който заслужава когато дойде този момент да бъде изпратен като истински герой от своя дом, чието име, чест и ценности е защитавал през целия си съзнателен живот, то това е Икер Касияс.

Питам се само трябва ли да чакаме този момент, за да му отдадем заслуженото... Нима е толкова трудно да го направим и сега... Аз мисля, че когато имаме удоволствието да наблюдаваме играта на една жива легенда като Икер, пък макар и вече в залеза на своята кариера, не трябва да губим време в безсмислени критики, обиди и упреци. Трябва да оценим тази привилегия и факта, че един ден ще имаме възможност да разказваме на внуците си: "Имаше един велик Бял капитан, който имах удоволствието да гледам как играе". А и всъщност си мисля, че Икер има какво още да даде на Реал Мадрид.

Затова едно простичко БЛАГОДАРЯ би било повече от достатъчно!

И ще завърша тази история със следните думи на Икер Касияс:

"Прекарал съм повече от 20 години в този клуб и никой няма право да ме учи какво е Реал Мадрид. Никой не знае какво всъщност означава да си част от този клуб. Този отбор е моят живот!"



Гергана Миленкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар