И тази седмица не влязох в нито една класация. А имаше двойна възможност за това.
Появи се една класация на най-влиятелните 150 души в интернет. И друга – на най-влиятелните гости на КТБ. Тия, вторите, невероятно, но факт, са нанасяни в една тетрадка с широки редове. Тетрадката на Василев. Цецо Василев.
Този съвременен български крез нямал акъл или пари за секретарки с компютър, та при него всичко се вписвало в тетрадка. Да, бе! Повярвах. При следващия такъв номер току-виж ни извадят и стенописи.
Чертички, плюсчета и минусчета, издълбани с тънко длето на стената зад фараона...
Честно да ви кажа, много си личи, че тия, дето ги измислят тефтерчетата и тетрадките, са от спортни училища. Или са ученици на ония от спортните училища. Да ме прощават елитните ни спортисти, ма образован значи малко повече от това да дращиш с молив в тетрадка с разчертани редове... Направо ми липсват времената на Янето с флашките, ако не друго, поне триковете му бяха от тоя век. Значи, пичове, ако не се осъвремените малко, рискувате до десетина години да не можете да намерите хора, които да разберат какво им показвате и да се уплашат... Ще ви западне бизнесът. Ръкописът отдавна е аут. Питайте колегите от Щази. Там дешифровчиците имат сериозен проблем. Милиони часове записи на древни касетки и магнетофонни ленти. Нито има техника, на която да се слушат, нито техници, които да им разбират. Това като приятелско подсещане от мен.
Още не е ясно кои са всички и въобще колко са “гостите” на Цветанов в тетрадките, но отсега ви казвам – и там ме няма. Нито съм при влиятелните, нито при елитните. При тоя бум на списъци и тефтерчета през последните години мисля, че скоро това ще ми е запазената марка. Аз ще съм оная, дето НЕ Е в списъка. Хората ще си шушукат по мой адрес: “Е как може за толкова години да не се дореди в нито едно тефтерче, простачка!”
И не само, че не влизам в класациите, ами и не ме награждават. Нито на Коледа, нито на 24 май. Сигурно това имат предвид хората, като казват, че от една възраст нагоре жените стават незабележими. Гола в метрото да тръгнеш, няма да ти обърнат внимание. Това по другите държави, у нас освен това спираш да влизаш в списъци, класации и наградни фондове. Унизително.
Като казах унижение, сетих се, че единствените, които от определена възраст нагоре те забелязват от време на време, са продавачките в магазините за дрехи. Особено в тия за дънки. И те забелязват много неприятно така, с едно смазващо пренебрежение... Не знам дали има друго по-унизително изживяване от това да си купуваш дънки при малогабаритни и малолетни продавачки. По-унизително е дори и от това да не откриваш името си в тетрадката на Цецо, въпреки че от години те псуват като “платена журналистическа подлога”.
Значи, представете си абсолютното унижение: Една “платена журналистическа подлога”, чието име го няма нито в класацията на влиятелните, нито в тетрадката на плащачите, нито пък й дават от време на време някоя наградна статуетка, се опитва да влезе в дънки. И то не какви да е, а подадени от малогабаритна продавачка, чието второ име е “ледено презрение”.
Този тип двуизмерни девойки обикновено са доста кисели, вероятно, защото се хранят само в събота. Това вероятно е и причината да намразят всяка жена, която видимо яде всеки ден. Затова я изтезават.
Или я карат да пробва дънки от “нейните любими”, или подават дънки тип “чувал ориз за бедстващите в Непал”. И в двата случая, ако се опитате да отбиете жеста, получавате неприятния отговор: “Ами точно пък за такива като вас тук нямаме!” Аз съм твърде страхлива, за да се опълчвам пред такива плесници и затова обикновено взимам “любимите”.
Държа ги с два пръста, за да не ги загубя в ръцете си и търся известно време кое е отворът за талията и кое е крачолът – по размер обикновено са равни.
Чувам дишането на гладната малогабаритна пред съблекалнята и това ме изпотява от ужас. А обляна в пот и подтиквана с презрителното “Готова ли сте вече!!!”, мога да вляза за 20 секунди и във водолазен костюм. Не съм много смела, признавам.
Обуването на “любимите на малогабаритната дънки” е като стъргането на краставица с ренде. Само дето краставици са собствените ти бедра. Много помага, ако си добра в гмуркането. Аз мога да не дишам по три минути. Точно толкова ми трябват, за да настържа дънките върху себе си, да кача уютните килца от задника в бюста, да изляза пред огледалото, да чуя как малогабаритната казва с престорено въодушевление: “А с една широка туника отгоре нищо няма да се вижда!” и да вляза обратно в съблекалнята, издишайки. Трябва да ви кажа, че всяка биологически реална жена, която от срам и суета е успяла да влезе и излезе от дънки xxs за по-малко от 72 минути, заслужава да й паднете на колене, да я целунете и да я погалите по ръката, докато тя тихичко ридае!
Или просто я вкарайте поне в една класация. Примерно на жените, които издържат по пет минути, не дишайки в съблекалня. В нея ще сме доста повече от 150.
Няма коментари:
Публикуване на коментар