По-подходящ едва ли скоро ще има (пази Боже) за толкова въздействаща реклама на смъртното наказание.
Гърците го определят като „най-жестокото и омразно престъпление на века” и казват, че спестяват 90 % от автентичната рецепта. Но и трохите са достатъчни, за да си избършем пръстите в покривката на най-самоцелното и изкуствено табу в днешни времена.
Ако някой иска да пропагандира хуманността по принцип и без изключения – да го направи сега. Да тропа с краче около конкретното трупче, от което и кокалче не е останало. Да тропа с две крачета и дори да ни убеждава в правото на втория шанс, изискващо самоналагането на още едно табу – забрана и на доживотния затвор без замяна. Ако някой се възприема повече европеец от изостаналите си балкански съседи, ако би подписал с две ръце Хартата на основните права – нека ни напомни за себе си сега.
Нека излезе от скривалището на абстракцията и модерните нищо незначещи принципи, защото за смъртното наказание не може да се разсъждава по принцип. За него трябва да се говори тогава, когато и нокът не намираме от дъщерята на готвача. Когато имаме убито истинско момиче, а не просто време за убиване.
Сега е моментът да бъдат спечелени и по-лабилните хуманисти – които уж по принцип са против електрическия стол, но специално този готвач биха го сложили и без мокра гъба. Що за позиция е това, сякаш смъртното наказание означава да бесим когото ни падне и където ни падне – под път и над път наказателните взводове да дават извънредни дежурства. Лабилните хуманисти са преобладаващата маса и ако бъдат убедени, ще останат само заклетите. Които и с топ не можеш да мръднеш, но те ще бъдат пренебрежително малко, за да бъдат вземани под внимание. Дори можем да сме сигурни с какъв номер ще излязат – кое наказание е европейско и цивилизовано, кое минава за дива варварщина. Преди наказанието обаче трябва да квалифицираме и престъплението – да сготвиш дъщеря си, европейска работа ли е. Или зависи със сос „Бешамел” ли ще я залееш, с шопска салата ли ще я сервираш.
Правото на втори шанс също ли е европейска работа и искате ли главният готвач за съсед след предсрочното му освобождаване от затвора. Това е конкретен въпрос, на който трябва да се отговаря, когато има конкретен случай. А не когато при всеки ремонт на Наказателния кодекс доживотният затвор виси на все по-тънък косъм.
Понеже европейската морална директива е такава – да бъдем все по-хуманни и по-добри към онези, от които не сме видели нищо добро. Още повече, че така или иначе смъртното наказание не променяло нищо. Убийците пак убивали, готвачите пак цапали цялата кухня – някъде имало такива изследвания и им вярваме, както вярваме в Хартата на основните права.
Какво обаче променя отмяната на смъртното наказание – и без научни изследвания забелязваме, че поне около нас не се е променило нищо към по-добро, само към по-европейско.
Гръцки министър очаква българският готвач да не живее дълго в затвора – ще се самоубие или останалите ще го самоубият. После вероятно гръцките правозащитници ще оценят високо обществената стойност на този живот и ще поискат за него компенсация в Страсбург.
Това е част от новия хуманен ред, от модерната политкоректност да затрупваш с човешки права всякаква човешка измет, дори вършещата нечовешки престъпления. Това също така е и единственият възможен бунт срещу табуто – когато в името на народа не се издават смъртни присъди, народът тайно се надява някой да се погрижи заслужилите да получат заслуженото. Надява се на морала на онези, които умишлено държи далеч от себе си, да свършат мръсната му, но задължителна работа.
Страхливи са тези надежди, но повече смелост може да донесе само неприятности. Тези дни унгарците заговориха с носталгия за смъртното наказание и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заплаши премиера им Орбан с „битка”. Би било истинско зрелище такава важна клечка да се бие за живота на нашия готвач, но един бюрократ никога не би си загубил ума да влиза в подробности. Неговата стихия е абстракцията, а конкретиката само пречи. Само 10 % от рецептата за дете с ориз струват много повече от хиляди празни приказки за човешки права - затова и примерите от истинския живот не са желани, когато темата е смъртното наказание.
Когато темата е акушерка и пребито бебе, искаме доживотен затвор. Същото ли се полага и за Ани на фурна, или ни е срам и страх да искаме нещо повече. Когато само някой си помисли да опече пинчер с картофи – ела да видиш във „Фейсбук” моралист до моралиста, мила моя майно льо. Когато празнуваме Гергьовден, вегетарианците пишат писма срещу овчия курбан - щом те не ядат агнешко, значи никой не трябва да го прави.
Ставаме все по-истерично хуманни, Уно докато ставаме - някой насякъл със секира, насякъл сам дъщеря си. От това обаче не става Песен за човека, става само реклама на смъртното наказание – защото ние може да ставаме, но готвачите не стават по-хуманни. И няма начин да не се чудят на умопомрачението ни – на тези акълът им ще деградира ли дотам, че да отменят и доживотния затвор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар