Май месец е месецът на парадите. Като се започне от 1 май та чак до края на месеца все някой в тая държава бие крак. Работници по потници, военни по хеликоптер (един), ветерани по медали и учителки по букети – всички празници се уважават в строй.
Преди наричахме парадите манифестации, но тогава още имахме АЕЦ и армия като хората. Тоест имаше с какво да манифестираме пред врага. Откакто аецът ни бе кастриран, кастрираха и армията. Сега вече я съберат малко гвардейци и един хеликоптер да порадват народа на жълтите павета, я не. Така че ни остава само да парадираме.
Забелязала съм, че колкото си по-ларж откъм атомни централи, толкова си по-ларж и откъм армия. Тъй и тъй ще се мре, що да не е геройски - предполагам, това е тайната връзка между наличието на разхлопана атомна централа и огромна армия във вълнени въшкарници.
Напоследък обаче парадите – както всъщност и всичко останало, се превземат от нежния пол. Жени в униформи пеят драматични военни песни. Жени в лачени ботуши умиляват публиката. Жени със стегнат кок и ясно подчертани от каиша на калашника форми размекват ветераните.
Според последните проучвания един значителен процент от жените в България мечтаят да препашат пушката и да се впуснат в бой за Родината. Всеки четвърти от българите, запитани дали биха се били за страната си, са заявили готовност да прерязват гърла, ако се наложи да бранят КПП Калотина. За КПП Маказа по романтично-исторически причини доброволките вероятно ще са още повече. Особено ако преди това им пуснат организирано “Време разделно”. Представям си ги с бели ризи в мъглата на фона на сто гайди... Разтърсващо!
Дано не се стига чак дотам и дамите получат своя шанс да бъдат героини само по парадите. Предполагам, за сексистите е леко притеснителна мисълта жени да карат танкове по “Руски”, но какво толкова, няма да ги паркират, я. Важно е да държат права линия към Министерския съвет и с повече късмет...
Всъщност, като се замисля, един женски корпус БТР-и може да поправи доста бели в София. Не само архитектурни, ако ме разбирате. Ако намерят блондинка, която да подкара и единствения хеликоптер за парадни цели, смятам, че ще се отървем също от безумните небостъргачи, които нацвъкаха в последно време из столицата. Просто пилотът трябва да е блондинка герой, а хеликоптерът да й е подарък за бойни заслуги.
Икономическата страна на въпроса също не е за подценяване. Парадите на жени във военни униформи биха били страхотна туристическа атракция. Представете си само как завъртаме едни реклами по CNN и “Ал Джазира”, в които акцент са стегнати дамски бедра в български ботуш. Еротиката на жена в униформа винаги е била неразбираема за мен, но е феномен, който съществува. Вероятно е подклаждан от тайното желание на всеки мъж да е победител дори и в най-заплетената ситуация, даже, ако насреща му се изправи маршалка. Или учителка по математика. Всъщност защо учителките по математика и физика не подлежат на запас? Нима те не всяват ужас? Какво им е на няколко стройни взвода от математички, програмистки, инженерки и други вдъхващи страх сред простосмъртните мъже професии?
Взвод медицински сестри и акушерки също би бил своеобразен принос към делото. Все пак те са хора, които явно са свикнали да работят по 260 часа месечно при почти полеви условия и дотук само една не издържа на това. Тази психическа и физическа мощ може да се използва по-патриотично. И по-красиво.
Има и още едно предимство от живването на парадите. То е изцяло езиково. Такъв прекрасен набор от думи и изрази няма да изчезне в забвение, а ще продължи да се използва, макар и само от парад на парад. Например великолепното “тържествена заря-проверка”. Как гръмовно се търкаля това “р”, просто те кара да застанеш в стойка мирно. Пък дори и да не разбираш за какво точно. “Тържествена заря проверка” доста ми напомня модерните словосъчетания от сорта на “Чифлик палас Балкан спа ресортс”, вероятно е някакво капиталистическо развитие на парадния соцречник.
Към парадния речник принадлежи и произнесеното с дълбок треперлив бас: “Личният състав е налице с изключение на геройски загиналите!” Винаги съм се чудила какво правим с негеройски загиналите, но мисля, че в България такива няма и не може да има. Няма как при толкова геройска история, личният състав да мре безславно.
Но поводи за чудене има много. Най-вече защо с военни паради се отбелязва смъртта на хора, загинали във война. Дали салюти, стрелби и военни маршове са най-удачният начин да тъжиш за хората, които са загубили живота си заради салюти, стрелби и военни маршове?
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар