От Втората световна война досега изминаха седемдесет години: но това не е много време, ако се забележи значението на случилото се.
Така че то предстои да се премисля; и знак за това е, че споровете около него не само не спират, но стават дори по-енергични отпреди.
През тази война западноевропейските държави понесоха катастрофално поражение, което сложи край на пътя им към властта над Земята; а по този път те вървяха повече от хиляда години. Той започна в 800-та година, със споразумението между римския епископ и Карл, синът на Пипин - за възстановяване на изчезналата в средата на V в. Западна Римска империя.
По-нататък започнаха споровете с Константинопол, промяната в Символа на вярата и разделението в средата на XI в. После: военната атака на Изток (кръстоносните походи). Неочаквано, завладяването на Изтока по суша беше спряно не от християнска, а от мюсюлманска държава – турската.
Тогава Рим, както и отделилата се от него Британия (заедно с Холандия) се насочиха към океана и придобиха Америките, Африка, Индия и Океания.
Продължението можеше да се предвиди – тези държави бяха твърде близо една до друга и започнаха да се самоунищожават. Това Платон би го нарекъл „гражданска война“, битка на елини против елини: защото цивилизацията им беше една.
Най-напред бяха разбити Португалия и Испания; после, в началото на XIX в. – Франция, а след още сто години изчезна и последната по-влиятелна католическа държава – Виенската империя.
Някои казват: „Защо му беше на Хитлер да воюва на Изток?“, но пред Германия нямаше друг път към трайната власт, освен този, тъй като тя не можеше да победи Британия и САЩ по море. Задържането на Германия на континента означаваше бързо задушаване между съветска Русия и „морския съюз“.
Затова тя поведе борба „с комунизма“. Днес нещо подобно случва и с второто издание на германизираната Европа – ЕС. Сега той казва, че се бори с „режима“ в Москва. Но ЕС е само сянка на миналото, лошо оформена конструкция и пародия на нацистката империя.
Втората световна война унищожи мечтата за велика Германия, но това беше само един от резултатите й, и то не най-важният. По-важен беше непрестанно премълчаваният разгром на Британия, която изчезна като велика сила и се превърна в главна европейска база на САЩ. Така завърши хилядогодишния поход на Европа към световната власт.
Те все още можеха да получат удовлетворение като близки до господаря на света, какъвто биха били САЩ, ако бяха запазили монопол върху атомната технология. Но и това не стана, а Русия (като СССР) я усвои за няколко години, а след това я предаде и на Китай, и така спаси света от атомното изнудване, робството и фашисткия произвол.
Ето това е резултатът от войната, а лидерът на тогавашна Русия, когото неговите критици не ни позволяват да забравим, стои в историята като политик и пълководец недалеч от Октавиан Август и Константин I Велики; а по мащаб на влияние ги надминава поне толкова, колкото територията на държавата му надминава тази на древната Римска империя. Колкото до ползата от дейността му за човечеството, тя не е възможно да бъде измерена.
А това показва и друго: че Бог се грижи за Църквата Си и умее да я запази дори чрез делата на нейните гонители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар