Пролет

Пролет

14 юни 2015 г.

Музика за брадва без оркестър

Защото някой наш предател на общото живеене обяви тяхната музика, тяхната педофилия, техния уличен танц, тяхната хигиена, тяхното бягство от училище за ОБИЧАЙНИ...
 
 Това е анти-утопичен филм.
 

Две племена живеят отделно. На метри едно от друго.
 

Заради официалната политика - наглед всичко е наред.
 

Почти еднакво бедни, с огромна разлика в броя на децата.
 

Почти приятели, но винаги с едно расистко наум. И от двете страни.
 

Почти атеисти.
 

Почти неверници, еднакво суеверни.
 

Еднакво мразят Бог и еднакво разчитат на него. А не на правосъдието.

Разликата е в музиката. Музиката прекрачва границата, влиза в другата територия и се превръща в терор.
 

Това никога не се е случвало, но у нас ще е повод за война.

ТЯХНАТА музика за нас е част от спомена за набити глави на кол и заключването на портата и молитвите пред иконостаса поганците да подминат нашия двор. Нашата музика е тиха, защото ние не се раждаме, не се женим, умираме по-често, отколкото се кръщаваме - и нямаме музика. Не казвам, че ние сме невинни.

В другата махала, обаче, празнуват.
 

И грешката беше, че, ако им кажеш, че музиката им е силна, веднага ще те обявят за расист.
 

Грешката беше, че ДЪРЖАВАТА я е страх от гетото.
 

А Държавата експлоатира гетото. После му дава да си пуска музиката силно.

Звучи нелепо, но не можете да си представите какъв жесток проблем е това.

Нашата тишина срещу тяхната музика. Нашата държава срещу тяхната махала.

Музиката, ТЯХНАТА побеждава навсякъде. Защото нашата Държава умира по места.

Защото това било обичай. Защото някой наш предател на общото живеене обяви тяхната музика, тяхната педофилия, техния уличен танц, тяхната хигиена, тяхното бягство от училище за ОБИЧАЙНИ.

Още за обичайни бяха обявени липсата на работа, нежелание за образование и липсата на език и микроикономика. Някой чакаше и обидите, и средните пръсти да станат обичайни. Или музиките за брадва без оркестър да станат обичайни.

Но не би. Българите са такива хора, че могат да траят, докато някой сваля циглите от къщата им и обижда жените им. Но, когато става дума за средни пръсти върху паметници, когато стане дума за музика, която се опитва да те убие - тогава хората е нормално да се самоорганизират.

За това не са виновни циганите. Виновен е предателят, който чака музиката да премине от едната махала в другата. И търпението да свърши. Една малка война ще е от полза за предателите. Ще е повод „модерния свят” да узакони музиката, тяхната. И да се свърши.

И понеже държава нема, хората от моята махала се сещат какво требва да се прави. Каквото винаги се е правило.
 

Няма Държава, няма Президент, а полицията стачкува. Полицията облизва отворените рани на нацията и чака да загноят. Затова хората спират сами музиката. Хората сами са си президенти. Сами са си полиция и сами са си държава.

На беззаконието требваше да се отговаря със закон. Но законът ни е като Президента - льоляв. Усмихнат като скумрия във вакуума на собствения си европейски сос, Президентът и законът дори не разбират, че може да са ПОСЛЕДНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ, преди да настъпи последният закон.
 

А последният закон е този на войната.

За тия неща хората имат очи и се сещат сами.
 

А аз пиша това, за да се сети и държавата.
 

Защото музиката за брадва без оркестър изгони повече от три милиона свои деца.
 

Но има хора, които не смятат да бягат. 

Аплодисменти за тях.
 

И, ако ДЪРЖАВАТА не спре силата на музиката, музиката ще спре силово държавата да съществува.
 

Това са последни предупреждения. Идва весело време.
 

Държавата требва да спре тая музика. Иначе ще чуе марша на брадвите.
 

Вие какво си мислите - че ще чакаме да оглушеем, ще чакаме да ослепеем...

Вие си мислите, че ще чакаме ?!

Наистина ли.


Мартин Карбовски, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар