В потребителската си кошница те слагат единствено промоционалните предложения на веригите. И ако не намерят търсената стока на намалена цена в един магазин, отиват в друг.
Около 17% е стигнал делът на продадените продукти "на промоция" от общия оборот през 2014 г. у нас, показват последните проучвания за пазара на т.нар. бързооборотни стоки на агенция "ГфК България". Увеличаването му е трайна тенденция в последните години.
Според някои експерти дори вече е надминал "здравословните" обеми, защото с купуването само на промоция се губи лоялност към определена търговска верига и към определена марка стока. От това потърпевши са и двете страни - търговци в лицето на веригите и самите производители, които губят лоялните си потребители, стана ясно на конференция "Пазар на промоция", организирана от сп. "Прогресив", пише "24 часа".
Не може да се каже, че българинът купува само на промоция, много е различно и обобщаването е неправилно, коментира обаче Милена Драгийска-Денчева, управител на "Лидл България".
Според нея зависи и от самия бизнесмодел на веригата. В някои се залага много на продажбите в промоция, другаде не толкова.
И по данните от потребителския панел на ГфК за Централна и Източна Европа положението на българския пазар не изглежда тревожно засега.
Страната ни е далеч зад Чехия, където 51% от бързооборотните стоки се реализират чрез промоционални предложения. С много по-висок дял на продуктите с намалени цени са и Австрия, Хърватия, Унгария, Словакия. Ориентировъчно, колкото и у нас, са продажбите на промоция при съседите от Румъния и в Полша.
Най-малко този маркетингов подход се използва в Турция, където само 7% от оборотите са със стоки на намалени цени, а в Русия е 10 на сто. Сръбските търговци също недолюбват промоциите и делът им там е само 11 процента.
Всъщност промоционалните предложения не винаги са ценови - тоест с отстъпка от редовната стойност. Понякога са и количествени, например по-евтино излизат 2 продукта в една опаковка или има допълнителен бонус от 20% по-висок грамаж.
Независимо от маркетинговите решения обаче е ясно, че потребителите все повече свикват на намалените цени и ги търсят целенасочено, като се отказват да купуват на редовната.
Именно и това е най-голямата опасност за производители и търговци - завъртането в спиралата на промоциите, от която излизането е трудно.
Пазарните данни показват, че макар и като цяло общият дял на промоциите у нас да не е много висок, то има важни продуктови категории, в които намалените цени преобладават над редовните.
Това например са уискито, кафето, подправките, душгеловете, шампоаните и продуктите за косата. По-слабо засегнати са прясното и киселото мляко, бирата и соковете.
Проблемът при промоциите е, че с тях се генерират големи ръстове в обемите продажби, но трудно може да се говори за големи печалби. Или възвръщаемостта на средствата, които влага производителят, доставчикът или търговецът пада. Със сигурност обаче тази тенденция е от полза за потребителите.
Според Христо Петров, директор "Търговия и маркетинг" на "Кауфланд", е невъзможно да се говори за опасни тенденции при пазаруването на промоция. Той твърди, че не е ясно и как изобщо някой може да сметне точен процент на дела на продажбите в промоция за България.
"Има търговци, на които и 100% от продажбите им са на промоция, но това е избраният бизнесмодел - например от онлайн фирми, които обаче предлагат 10 артикула", обясни Петров. В същото време, ако верига с 10 000 артикула пусне 100 на промоция, то като дял това е само 1% от всички.
Затова и нищо страшно или нетипично не ставало.
Иначе по данните на НСИ крайното потребление у нас има годишен ръст от 1,1% през първото тримесечие. Това е и една от причините за регистрирания икономически растеж от 2 на сто.
Но ако се разгледат други данни на националната статистика, излиза, че увеличението на потреблението е заради ръст на цените, а не заради по-голямо реално пазаруване в обем. Изводът е заради изследване, според което намалява потреблението средно на човек от домакинството на почти всички основни храни.
Например при хляба и тестените изделия спадът през първото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. е от 23,8 на 22,7 кг. При яйцата намалението е от 35 на 33 бройки. Спад е отчетен и на потреблението на прясно мляко от 4,9 на 4,5 литра и на зеленчуци - от 9,7 на 9,3 кг. Без промяна пък остава консумацията на месо, колбаси, плодове и зрял фасул.
Няма коментари:
Публикуване на коментар