А ние самите трябва да се уважаваме, като се развиваме.
Не може да преподаваме със стари норми в 21 век, със знания, придобити в миналото. Никой не бива да лежи на старата си слава. Днешните деца са променени, искат различни неща и ние сме длъжни да им ги дадем. Тогава всички ще ни уважават и едва ли е необходимо подобно задължение да бъде записвано в закон. Но това е до лично осъзнаване на ситуацията.
Всеки учител сам за себе си трябва да прецени в какво време работи, какви ученици има пред себе си. Все пак новото поколение е много напред от гледна точка на технологиите. Няма как едно дете да приема учител, който е по-назад от него в това отношение. Много е важно обаче курсовете за квалификация да са централизирани. В момента има безогледен пазар на всякакви услуги в областта на образованието и той е с много ниско качество. Всяка една фирма, която предлага образователни услуги, трябва да бъде контролирана от министерството на образованието.
Вярно е, че много колеги не са мотивирани да се развиват и заради ниското заплащане, но може би трябва да се помисли за диференцирано възнаграждение точно в тази връзка. Наистина проблемът със заплащането е страшен, защото по някакъв начин се уеднаквяват всички. В момента диференцираното заплащане е веднъж в годината и то се извършва по едни спуснати правила и ние не можем да излезем от тях.
Смея да твърдя, че познавам чуждия опит, защото пътувам много по различни проекти. В другите страни има много млади учители. Там системата е обвързана първо със заплащането, но ако не се справиш, те изпращат на друго място. Имат съвсем различни критерии. Сега всеки говори за финландския модел. Но там министерството на образованието задава само рамката, а съдържанието се да дава от иновативните учители. Вземат се предвид техните идеи.
У нас има също такива колеги, защо не се ползва техния потенциал. Ако тези хора се съберат, този мозъчен тръст може да даде много за образованието в България. Трябва да се вземат мерки, защото след десет години наистина няма да има кой да влиза в класните стаи. Много е страшно. Много малък процент са младите учители у нас. Затова промяната трябва да тръгне от там. Нека да се изработят критерии, които да мотивират един млад човек да стане учител. Например, наскоро бях в Белгия, в училище за деца със специални образователни потребности. Там грижите бяха поверени изцяло на млади учители. Защо това не стане и у нас?
Всички трябва да разберем, че новото поколение харесва интересните учители,тези, които могат да задържат интереса им. Но иновативен учител не означава, че този човек задължително трябва да си служи с технологии, или пък да е млад. Трябва да си артист пред децата, да им представяш материала така, че да им харесва. За съжаление, познавам много мои колеги, които си пишат планове в час, мърморят си нещо. Те няма как да впечатлят учениците. А децата могат да подскажат много неща в един разговор с тях. Класната стая е сцена, на която трябва да умееш да си изиграеш ролята. Както при артистите - едни са харесвани, други не.
Днешните деца съвсем не са онези послушните от миналото ни. Въпреки всичко, смятам, че тази професия има бъдеще, но трябва да се направи програма, с която учителите да се квалифицират. Те самите да са мотивирани да го направят.
Трябва да се обърне внимание и на друг важен въпрос. Според мен двете седмици в горния курс - от 15 юни до 30 юни, са напълно излишни. Наблюдавам как тогава вече всички са изморени - и учители, и ученици.
Защо в 12-и клас да не се учи само до априлската ваканция? В същото време текат външни оценявания, учителите са в комисии, затова е напълно излишно.
Мотивацията на учителите води до мотивация на учениците. Новият закон е в много случаи решение, що се отнася до иновативните учители. Но там трябва много строги критерии.
За мен е важно да се обърне внимание точно на тези проблеми, защото много учители преподават по стария начин, влизат по задължение в класната стая. Няма как децата да ги харесат, при условие, че преподават с методи от преди 20 години.
Последните няколко седмици всички коментираха лошите резултати от матурите. Известен процент от този резултат за мен е точно заради тази демотивация на учителите. Така децата ходят на допълнителни курсове, които също са със съмнителна стойност. Аз лично видях въпросите и според мен не може с такива матури да се демонстрира оригиналност. Дори по математика имаше задачи, които изобщо не се вписват с това, което се учи в час. Тестовете са част от проблема, защото децата забравиха да пишат и мислят. Вярно е, че по цял свят се въведе тази система, но все пак нека тестовите въпроси са по-малко. Трябва да се обърне по-голямо внимание на писането.
Мариана Закова е директор на 137-о СОУ „Ангел Кънчев” - София
Няма коментари:
Публикуване на коментар