В каждой группе плутократов -
Замечаю ренегатов...
Из семьи профессоров.
Николай Некрасов, „Съвременници" (1875 г.)
В поемата си, която определя като трагикомедия, Некрасов описва чудните превъплъщения на демократите в царска Русия. Един от главните герои - университетският преподавател Швабс, например учи студентите си да презират постовете и парите, но самият той се „натиска" пред двора да бъде назначен за началник на Сметната палата.
„Скромным тружеником жил
И, служа науке честно,
Плутократию громил.
Был профессором, ученым
Находился демократ,
Друг народа и свободы.
А теперь он - плутократ!"
До вчера пропагадирал високите си идеали, такъв с лекота се обръща на 180 градуса в името на кариерното си развитие. Далеч по-трагикомични обаче са подобията на Швабс, които продължават да плещят за морал, че даже и да се възмущават от неговата (меко казано) непоследователност. Да го упрекват, че е кариерист, след като и те са откровени службогонци. И да го набеждават за предател на възвишените принципи, при положение че също мигом ги забравят в домогването си към постове. Едни лицемери, които са си лика-прилика с обекта на яростните им критики, само дето имат и нахалството да се обявяват за праведници, неизкушени от позивните на властта.
Впрочем ето няколко особено трагикомични примера:
№1, от лятото на 2011 година. Професорът по конституционно право и два пъти депутат от БСП Георги Близнашки е отстранен от кандидатпрезидентските баталии в социалистическата партия. Издигането му за кандидат от низови структури той обяснява с „последователното ми поведение през годините в защита на демокрацията и нейните ценности", но за беда вместо него е предпочетен Ивайло Калфин. Това очевидно дълбоко наранява Близнашки, щом не се поколебава да изригне: „От морална гледна точка не мога да подкрепя един довчерашен ренегат, който напусна партията, когато през 1996-1997 г. над нея беше надвиснала заплахата да бъде поставена извън закона. Тогава напуснаха мнозина от категорията на Ивайло Калфин - все бивши щатни комсомолци... Да не говорим за това, че един човек, който е предал собствената си партия в тежък за нея момент, не може впоследствие да претендира за ролята на обединител на нацията и защитник на висшите национални интереси. От политическа гледна точка не мога да го подкрепя, защото той олицетворява най-лошата възможна тенденция в средите на бившите комунисти - гърченето, мимикрията, надлъгването с историята."
Две години по-късно същият професор се обърна против партията си в знак на протест срещу модела „#Кой?" и започна да трамбова жълтите павета с искането за оставка на правителството... на БСП и ДПС. Изведнъж беше забравено, че той също е бил част от системата, срещу която поведе борба, включвайки се пъргаво в протестите, окупацията на Софийския университет и инициативата за изборен референдум. Готовите да изгорят в името на принципите, прозрачността и морала изпаднаха в амнезия, че е „опасен комунист", някогашен съветник на Живков, член, депутат и виден активист на БСП, който благодарение на партията направи добра политическа кариера. И не на последно място - един от бащите на конституцията, приета през 1990 г., срещу която „десните" се бунтуваха, че даже и гладуваха...
№ 2, от зимата на 2014 година. Само няколко месеца след като юристът Христо Иванов обяви, че „ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление", проф. Близнашки с готовност обслужи операцията на ГЕРБ по президентската идея за допитване до народа. Точно така - на ГЕРБ, защото предложеният от Плевнелиев референдум по изборното законодателство беше предизборен капан и продължение на антиправителствените демонстрации „с мирни средства". Тъкмо партията на Бойко Борисов свърши и основната работа по събирането на подписите, а самият Борисов обяви след среща с инициативния комитет, оглавяван от Близнашки: „Изцяло ще подкрепим комитета на професорите и подписите, които ще събираме, ще отидат в техния щаб. Ако пожелаят да подпомогнем техния щаб или това, което правят, с финанси, технически възможности. Поел съм ангажимент, че партията ще направи всичко възможно да събере поне 500 000 гласа. За целта утре в Казанлък събирам всички кметове на ГЕРБ, областните ни ръководители."
На 9 март отново лидерът на ГЕРБ показа папките, събрани от структурите на партията, „какъвто ангажимент ГЕРБ пое пред комитета и българските граждани". От акцията на Борисов се разбра, че инициативният комитет е събрал само няколко хиляди подписа, а партийните структури по места са осигурили по-голямата част от подкрепата. Подписите бяха предадени на проф. Близнашки лично от Бойко Борисов в централата на ГЕРБ. Така борбата срещу статуквото по същество се оказа обслужване на политическия реванш на тогавашната опозиция. За да бъде забелязан, хранещият амбицията да стане конституционен съдия от президентската квота професор дори заложи професионалната си репутация, внасяйки в парламента над 100 000 (!) фалшиви подписа. Фрапиращите нередности при проверката на ГРАО доволно компрометираха инициативата, доколкото общият брой на валидните подписи остана значително под законово установената бариера от 500 хиляди за задължително провеждане на допитване. За сметка на това не остана съмнение, че в общинските администрации е паднало трескаво ровене в масивите с лични данни на гражданите без тяхно знание...
№3, от лятото и есента на 2014 година. Въпреки всичко това проф. Близнашки не просто беше възнаграден с пост, а му беше възложено да организира честни и свободни избори. Основното задължение на един служебен премиер обаче се оказа далеч не най-важното за конституционалиста, който се захвана на първо място да изпоназначи известни лица от протестърските среди, включително настроения антигербаджийски Христо Иванов. С приятелите си от жълтите павета той се снима неколкократно, широко усмихнат от факта, че „протестът е на власт"; покани ги и на тържеството по случай рождения си ден в Дом 2 на резиденция „Бояна". Те пък от своя страна се фукаха, пускайки снимките си в социалните мрежи, нищо че пътем Близнашки обяви комунизма за „много красива идея". Подкрепяха го и при настояването за разширяване на правомощията на служебния кабинет до степен да сключва договори за външни заеми, което вървеше с обяснението, че положението с парите е направо катастрофално.
Слава Богу, размотаването на „празни чекове" в ръцете на назначеното от президента правителство се осуети, но това не попречи в момент, когато държавата не можеше да помогне дори на наводнените райони, на президентската институция да се дадат извънредни средства от бюджета. При половин България, която беше под вода и газеше в тиня, знакът на благодарност към работодателя Росен Плевнелиев се изрази в отпускането на още 980 000 лв. „Истината е, че положението е изключително тежко. Действително в момента сме изправени пред много тежки проблеми. Пренасочваме средства от едни програми към други, за да можем да решаваме неотложни проблеми, по-специално въпроса с бедствията", каза служебният премиер Георги Близнашки на заседанието при откриването на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Чак после научихме, че особено неотложен проблем се оказало благоустрояването на улица „Плиска" пред родната му къща в село Врачеш, която била асфалтирана непосредствено преди визитата на премиера на местния събор „Боженишки урвич"...
№4, от пролетта на 2015 г. Христо Иванов, който запази поста си на правосъден министър и в редовното правителство на Бойко Борисов, започна да развива идеите си за съдебна реформа още в служебния кабинет. Тогава той явно се ползваше с доверието на проф. Близнашки, щом конституционалистът не каза и една лоша дума по негов адрес. Напоследък обаче Близнашки не само забеляза колко „некомпетентен" е бившият му министър, а директно го атакува, че „няма нито един ден трудов стаж", идеите му са "безумни" и даже „изнасилва" конституцията.
„Поредната рязка трансформация се случва през последните седмици с бившия министър-председател в последното служебно правителство проф. Георги Близнашки. Експремиерът внезапно започна да се държи така, сякаш не е самият той, а е подменен със свой зъл брат близнак - писа по този повод в. „Капитал", саркастично добавяйки: - По всичко личи, че бившият член на БКП, след това на Висшия партиен съвет на БСП в началото на 90-те, на протестното движение срещу кабинета на Пламен Орешарски през миналата година неочаквано пак е променил политическите пристрастия и е на път да се материализира като правен експерт в... лагера на ДПС."
Потресени от „политическото салто на Близнашки", който мина на страната на онези, срещу които ужким се бореше, едни от двигателите на протестите намериха и логичното обяснение: „След разпускането на служебното правителство професорът по право се поизгуби от публичните прожектори, а при изработката на стратегията за реформа на съдебната власт неговите виждания явно не са били отразени в степента, в която е очаквал. ...Разбираемо е защо Близнашки е разочарован, че не е във властта - той е свикнал винаги да се движи по гребена на вълната. И сега се изправя срещу принципите, заради които беше назначен за премиер, вероятно в опит да хване друга вълна."
Да забелязахте известно противоречие...
Оказа се, че днес изпадналите в ступор от неговите лупинги са знаели, че „той е свикнал винаги да се движи по гребена на вълната." Изненадата им, с други думи, е доста пресилена, а сарказмът - твърде закъснял, още повече на фона на признанието, че професорът е бил назначен по заслуги. Не че не го знаехме, но все пак същите тези обявяваха за враг на демокрацията всеки, който критикуваше протестърските назначения на служебното правителство, описвано като „опасно за силите на мрака". В един момент дори се получи така, че снималите се в ухилената компания на Близнашки ударно започнаха да трият общите им фотоси в социалните мрежи и да мятат по професора обиди, ругатни и проклятия. Изригна страшно негодувание, все едно блюстителите на политическия морал не се подложиха на управляващите по аналогичен начин, въпреки че Христо Иванов храбро включваше в „мафията" и ГЕРБ...
№5, от лятото на 2015 г. „Ние, долуподписаните преподаватели, бяхме ангажирани с каузата на протеста срещу кабинета „Орешарски" и подкрепяхме протестиращите студенти. Не приемаме публичното и политическо поведение на бившия ни съмишленик проф. Близнашки и смятаме, че с действията си той влиза в противоречие с ценностите, зад които стояхме заедно. Пожелаваме успех на проф. Близнашки в бъдещите му метаморфози."
Тази позиция, издържана в стила на другарски съд от времената на соца, беше подписана от 38 преподаватели от Софийския университет. Бързайки да се разграничат от проф. Близнашки, с когото повечето от тях крачеха рамо до рамо, те си позволиха да нарушат Правилника за устройството и дейността на СУ, в който пише: „В сградите на университета и прилежащите им територии не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност." И по-важното - заклеймиха го от „правилните" позиции, като някогашната прогресивна интелигенция, която пишеше декларации срещу инакомислещите, за да се сложи на властта. Отрекоха се от него, включително един професор, назначен за културен съветник на бившия служебен премиер. Човек, който анатемосваше всеки, осмелил се да демонстрира усъмняване в демократизма му, след като високомерно раздели хората на качество и на количество. Философ, богослов, културолог, главен редактор на сп. „Християнство и култура" и изобщо интелектуалец с претенция за елитарност, съпроводена с погнуса към по-нисшите създания...
Ама Близнашки бил влязъл „в противоречие с ценностите, зад които стояхме заедно" - така твърдят 38-те от групата, които едно към едно копират едновремешен партиен комитет по месторабота. Вместо да се извинят за това, че подкокоросваха „ранобудните" да се гаврят с автономията на университета, както и да се засрамят за бутафорните „седящи" акции пред парламента, те пак пробутват лафа за ценностите, към които очевидно причисляват и днешното управление. И донякъде с основание, тъй като „ценността" на протеста в крайна сметка беше сведена до завръщането на ГЕРБ в комплект със самопровъзгласилите се за реформатори.
Че какво лошо има тогава, когато проф. Близнашки заявява откровено: „И ГЕРБ да ми бяха предложили, щях да приема да съм техен експерт"? Поне е откровен за разлика от конюнктурните си колеги. Колкото и да се обича, та чак да се ревнува (по Татяна Дончева), той все пак не е единствено суетен, а разбира от съдебна реформа и е в състояние да види несъстоятелностите в нея. По-добре ли е тогава да мълчи, само за да се харесва на групичката, издигнала идеите за конституционни промени до нещо свято? Дори да е водеща амбицията му да стане съдия в КС, Близнашки е професионалист - отново за разлика от бутафорите, които се търкаляха по жълтите павета с конституцията в ръце. Апропо, в нейна защита...
„Ренегат (на латински: renegatus, от renego - „отричам се") е понятие, с което се обозначава човек, изменящ на своите убеждения и преминаващ в лагера на противника; изменник, отстъпник." Като синоними на думата се използват „безпринципен, конюнктурен, приспособим, променлив, изменчив". Всички тези етикети бяха лепнати върху професора, който пък навремето ги е лепял и по Ивайло Калфин. Съдбата обича да се шегува и често изсипва камъните, които си хвърлял срещу другите, връз собствената ти глава. Замериш ли - ще ти се върне, особено ако го правиш от морални позиции, стъпили на глинени крачета.
„Бывали хуже времена,
Но не было подлей"...
Е, в случая Некрасов е преувеличил. Всяко време има своите подлости, та нито неговото, нито нашето правят изключение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар