Само ако имате адресна регистрация в Гърмен, е разбираемо да дадете такъв недалновиден отговор на въпроса, „след като изгоним гетото от нашето село, на кое място то ще бъде основано наново”.
Защото гетото няма да се изпари, нито таборът ще отиде на небето. Част от него може и да замине за Там (по белия европейски свят), но за повечето трябва да се предполага, че ще останат Тук - просто ще сменят съседите, но ще запазят коня и пълната каруца с културни особености.
Можем да разбираме хората в Гърмен, но и те да разберат нас – навсякъде си имаме гета и са ни напълно достатъчни. Ако не искаме за съседи и техните бежанци, не трябва да сме „Аз съм Гърмен”. Изискват го здравословният егоизъм и полезният житейски цинизъм – защо да решавам на някого частните проблеми и после същите да си ги причиня на себе си. Защо да помагам на чужди хора в изгонването, след като изгонените все някъде трябва да отидат и като нищо могат да тръгнат право към вкъщи.
На всичко отгоре в Гърмен видимо се самоотбраняват по-добре и по-организирано, отколкото на други места. Ако бежанците заминат към западащи села с прекалено много старци – дали ще ги съживят, или още по-бързо ще ги затрият. Да изчакаме да видим какво ще се случи, или можем да го предвидим рано-рано.
Понеже бежанската вълна не се контролира централно, тя е най-добрата визуализация на преливането от пусто в празно. А когато за нея няма глобално решение, дори желание за решение – налага се всяко село, град или квартал да висят на свой крак, като не допускат в тях да припарват чужди крака. Налага се да не пожелаваш циганите на ближния, като му помагаш да ги изгони. Това не е солидарност, а жива глупост и точно за нея е измислена поговорката, че каквото сам си направиш, и най-корумпираните правозащитници не могат да ти го причинят.
А те, хич да не е, но са сръчни в създаването на неприятности с размерите на национална катастрофа. Дори са по-заслужили от политическата класа, на която с цялото си грантово нахалство сега се опитват да стоварят цялата вина за дремещия Гърмен във всяка община.
Сякаш последния четвърт век сме имали правителство, което не се е съобразявало покорно с либералната диктатура. И най-миниатюрните опити за лек бунт срещу нея бяха успешно саботирани, което обаче не пречи измекярите на всичко българско и родно днес да питат – къде спа досега Държавата. Същата тази Държава, на която нейните най-заслужили изменници не й даваха да чете дори собствената си Конституция – да не би да забележи, че там има два реда за задължителното образование.
Не й даваха да чете собствените си закони, разсипаха я от дела в Страсбург и демотивираха всички възможни институции – от социалния работник, през полицая и строителния инспектор, чак до кмета и прокурора.
Години наред на тях им беше повтаряна една и съща заплаха – внимавайте в европейската картинка, само да объркате нещо и веднага ще ви доложим, където трябва.
И от толкова внимаване, за да не объркат нещо, те сведоха риска до нула, като се ориентираха да не правят нищо.
Така се създаде и общественото настроение, че няма оправия с гетото, защото то е на първа страница в Червената книга на Брюксел. Така по-скоро рано, отколкото късно ще се появи и човекът, който ще каже - по дяволите тогава този Европейски съюз, цената за който е дори половин Гърмен. Ще се появи, а много хора ще го харесат и от две възможни диктатури ще изберат класическата пред либералната. Класическата поне ще може да контролира бежанската вълна, което след толкова години на либерално придвижване, заселване и развъждане не изглежда никак малко.
По-скоро рано, отколкото късно ще се появи и човекът, който ще каже - по дяволите НАТО, ако цената е вътрешната ни сигурност. По дяволите малката, но професионална войска, заради която отменихме наборната служба и сега трябва да храним армия от професионални безработни. Малкото и професионалното трябваше да бъдат по-евтиният вариант, но евтиното отново излезе скъпо. И вече наближава безбожната граница, след която не можем да продължаваме напред.
Можем само да се връщаме назад към корените на интеграция на която пише „Произведено в България”, а не Мade in EU, или „с финансовата подкрепа на „Отворено общество”. И този път минава през Строителни войски, през наистина задължително образование и през железен ред, при който няма граждански лиготии като полицейско насилие.
Независимо дали ви ужасява или не, може да си намерите място от нетърпение – това е твърде вероятното недалечно бъдеще. Почти толкова вероятно, колкото физичен закон – либералната диктатура ще получи своето равно по големина и противоположно по посока противодействие. Което обаче е невъзможно да бъде на парче – да гоним гетото от едно място, за да отиде то на друго и да живее по същия начин.
Разбираме ги в Гърмен, но и те да ни разберат - на нас също не ни трябва онова, което те не искат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар