От едната страна са „нормалните”, „белите” и „модерните” държави с „развити демокрации” – САЩ и по-западната, по-благоденстващата и по-консумиращата част на Европа.
Техните посланици в прав текст пропагандират да плеснем с ръце, да прегърнем лесбийките, гейовете и останалите ЛГБТ хора, а после заедно да отидем на парад. Който всъщност се нарича прайд, тъй като още с името си трябва да излъчва „западност”, т.е. модерност. И за да не се бърка с оня парад, на който всяка година изостаналото човечество дрънка оръжията на победата и на който вече нито един демократичен крак не стъпва.
Според „нормалните” хомофобията и дискриминацията са „ненормалност” и трябва да бъдат осъдени на смърт. „Нормалност” според „нормалните” е да царуват толерантност и равноправие, възпитанието в които трябва да започва още от детска възраст. За това се бори тази година прайдът, който не може да е просто улично парти без концептуална мъдрост.
И тази негова борба подкрепят „нормалните” – човешките права да се преподават в училище, да се учи, че не само Яворов и Лора са се обичали.
От другата страна може да са повече, но се забелязва предимно Русия. Нейното посолство пряко не пропагандира нищо, но Русия се прочу със закон, който преследва пропагандата на „нетрадиционни сексуални отношения сред децата”. Формулировката е леко различна, но същността е еднаква – там като „ненормалност” е забранено онова, което тук се рекламира за „нормалност”. И което „нормалните” старейшини от Първия свят подкрепят, за да бъде превърнато в общовалидна норма за страните от по-нискоразрядните светове.
Какво изобщо й е нормалното на Русия, че да обръщаме внимание на нейните разбирания за „нормалност” – ако се заслушате, ще го чуете от устите на нашите мисионери на модерната „нормалност”. Ако пък започнете да спорите с тях, не само ще се скарате, но няма да усетите как всички заедно ще избягате от собствения си разум и ще се поведете по чужди акъли. Дефиницията за тази „нормалност” трябва да е самостоятелен избор, а не следствие от друг избор – между Запада и Русия. След като западните стоки са по-хубави, значи и западните ценности са с по-добро качество, затова всичко западно вече е родно и го любя, тача и милея. Или след като Русия ни е на сърце народно, значи можем да мислим с него и мозък не ни трябва.
Изборът „за” и „против” гей парада и всички следствия от него вече е избор между идеологическите клишета „либерална диктатура” и „диктатурата на Путин”. Между „еврогейските ценности” и възродената „империя на злото”, в която човешки права не се виждат заради ретроградния тоталитарен мрак. Гейовете не могат да говорят за себе си и положението си, без да използват сравнения с „нормалния свят”. Не могат дори прайд да направят, без да вкарат в него политика чрез посланиците на „белите държави”.
Останалите пък не могат да говорят за гейовете, без да се чудят „накъде отива този свят”. На тях парадът им изглежда като самоцел, пропагандирана от Запада – същия Запад, за чиито посланици нямаме спомен да са били толкова организирани в подкрепата си на друга „нормалност”.
А гей положението би могло да бъде много по-просто и по човешки обяснено. Голямата борба може да бъде за собствено семейство, за собствени или осиновени деца, а не как да се възпитават чуждите.
Трябва да има логическа последователност, когато имаш претенции да знаеш какво е най-добре за децата на другите. И тези претенции не могат да почиват единствено на самовлюбеност, че си умен, защото си модерен, а си модерен, защото знаеш как стоят нещата в „нормалните държави”. Тяхната основа се очаква да е друга – желанието рано, късно или все по-късно да станеш родител, да продължиш рода. Има го заложено изначално в преобладаващия хетеросексуален свят. Вероятно го има и в различния свят, но живеещите в него продължават да не го разкриват. Продължават да издигат абстрактни лозунги, вместо да го кажат просто – искаме деца.
Вече не искаме нищо толкова много, колкото да имаме деца - защото годините минават, старостта чука на вратата и ни е страх да не пукнем сами като кучета. Разберете ни като хората – можем да имаме различни вкусове, но искаме да живеем за същото като вас. Ако това ще ви помогне повече в разбирането - имаме същите човешки страхове като вас. Затова дайте да променим някой друг закон и всеки да си гледа децата. Няма Изток, няма Запад, няма модерност и ретроградност, няма различна „нормалност” – има го само онова, което го е имало от ебамтивека.
Готови ли сте за това разкриване, или още смятате, че е прекалено рано. Че сте още млади, че още може да си поживеете докато търсите самоизвинения - народът засега е прост и неузрял да ви разбере. Ако моментът не е подходящ, то тогава моментът е направо безбожно нахален да се иска каквото и да е за децата на Другите и да се нарушава чуждото родителско пространство.
Иначе, когато дойде моментът, със сигурност ще падне здрава караница. Но нека поне караницата да е за обичайни човешки неща, които са над моментното международно положение и без примери за „нормални” държави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар