Години по-късно, броейки детските „Милион и едно желания”, Лили Вучкова пък става първата дама на „Сан Стефано” 29, влязла в тв историята ни с малко име Кака.
Когато Никола Филипов стяга възела на вратовръзката си за сефте пред камерите на обществената медия обаче Лили няма и понятие от телевизия.
20 юли 1960 г е датата, в която дипломираният актьор води първата информационна емисия. Прави го спокойно, с финес и вдъхваща доверие дикция, школувана в кулоарите на Радио София. Изчита новините пред неподвижна заставка, на която е изписано „По света и у нас”, седнал зад масичка, принадлежала на цар Борис III. Дебютът му като говорител обаче не остава в архивите на телевизията заради липсата на записваща техника.
Петдесет и пет лета по-късно екипите подготвят и излъчват всеки ден близо 200 минути новини, разпределени в 10 емисии между 6 и 22,30 ч.
Никола Филипов се пенсионира през 1990 г., след 32 години на екран, в които съобщава основно два вида вести - едните за пролетната сеитба или социалистическата жътва, а другите - за срещите на Тодор Живков с други отговорни другари и за решенията на ЦК на БКП. Той е човекът, информирал зрителите за преврата на 10 ноември 1989 г. Началниците му специално го предупредили да се яви в черен костюм, за да прочете съобщението в 19 ч.
На него се пада и задачата да погребе в ефир Брежнев с декларации, чието съдържание предава в продължение на 3 часа. От съчувствие колегите в апаратната пускали спорадично засечки, които му позволявали да пийне глътка вода, да прочисти гърлото си и да продължи да бистри кончината на съветския лидер.
Липсата на конкуренция карала водещия да се учи сам на занаят, на принципа на пробата и грешката. „Аз отидох със стаж на актьор и имах вече някаква нагласа за работата. А моето кредо беше в никакъв случай да не насилвам хората, които ме гледат. Аз работя за всички, спокойно, съобщавам. И затова до ден днешен не съм чул една лоша дума за себе си”, споделя в интервю Филипов.
Във времената, в които аутокюто е добро пожелание от бъдещето, журналистът разчита само на диагоналната техника в запаметяването на новините – говори първия ред, а чете петия. Приема като блок един абзац и така всяка дума се загнездва трайно в съзнанието му.
Фактът, че го дават по телевизора, отприщва вълна от женско обожание и той се носи триумфално на гребена й дискретно по време на 22-годишния си брак. „Ако приемем, че телевизията е божество, аз бях неин жрец след първото излъчване. Всички ме гледаха, познаваха, искаха да ме пипнат... Покрай това идват всички останали работи. А хората са хора, за да се харесват. Не си позволявах да гледам на дамите с презрение като към кукли за секс. Не съм посягал и на жена на приятел, нито пък на прекалено младите момичета.”, изповядва се носителят на награда „Златен век”.
Похожденията си на младини той често описва с цитат от любима книга на Жоржи Амаду - „Човек не може да спи с всички жени на този свят, но поне трябва да се опита”. Най-турбулентната му връзка обаче остава с камерата, защото от нея нищо не може да се скрие. „Много ще се излъже някой, ако си мисли, че една маска може да скрие нещо, когато е малко подлец, малко дупедавец. Камерата ще го издаде, ще го удави”, отсича актьорът.
Докато Чичко Филипов служи на БНТ по върховете й се сменят 14 директори. Мандатът на Иван Славков е бил този, който всял най-много комфорт и бохемски дух сред журналистите. „Неговото мото беше: Ако искаш да правиш нещо - прави го. Ако е кофти - гръцмуля ти ще изтръгна. Ако е добре - ще ти го позволя. Никога никой не ми е казвал нищо”, казва Филипов. Единственият човек, който му е правил забележка през годините, е Леда Милева. Авторката на „Зайченцето бяло“ е генерален директор на БНТ в периода 1966-1970 г. и била против разчупеното му поведение пред камера. Съветвала го да гледа оператора, а не колежката, за да не разсейва зрителя от новината.
Днес Филипов е сред малкото пенсионери, които бойкотират съзнателно кабелната телевизия. Гледа ефирните програми и е категоричен, че младите му колеги работят добре, но трябва да скъсат с чуждиците в речника си и да бъдат по-независими. Отвращава се от риалити форматите като „Биг брадър”, защото жонглират с битовизми и първични, обидни за интелигентния зрител страсти. Инвестира част от пенсията си в дискове с музика, тъй като обожава оперети и класика. Другата си страст – четенето на книги, е оставил на заден план заради проблеми със зрението.
„Парите ми стигат, имам и рента като народен артист. Не ходя по ресторанти, отказах цигарите, след като пуших цели 62 години. Почти не пия, тъй като аз пия единствено и само уиски, а то е скъпо. С една дума, живея икономично. Гледам се сам”, казва с усмивка Филипов.
Никола Филипов е икона от малкия екран и като такава се радва на голям успех сред нежния пол
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар