"Абе всички ги спрете бе, нищо да няма и да се спре да се говори, че имам конфликт на интереси", гневно възкликна в понеделник Венцислав Каймаканов.
Избликът на депутата ДПС дойде в момента, в който Комисията по енергетика обсъждаше превърналата се в най-оспорвана поправка в Закона за енергетиката - кой и как да може да произвежда ток от оборска тор. Народните представители задълбочено дискутираха дали кокошките носачки или най-общо птиците да бъдат записани като специфичен производител на явно скъпоценното гориво, кой и как може да контролира дали производителят на биоток използва собствени ресурси, или обикаля различите села, за да си набави ценната суровина.
Нервният възглас на Каймаканов, който беше основното острие на движението по темата, дойде след намеците на колегите му, че има материален интерес от това в България да остане възможността да се изграждат централи, използващи оборски тор за производство на електроенергия. В момента фирма, свързана с баща му, има изградена централа от 1.5 MW, а друга, в която той самият е съсобственик, има заявка за построяване на инсталация от 0.3 MW. Каймаканов формално спази правилата на закона за конфликта на интереси и не гласува в парламентарната зала промените в закона за енергетиката, но въпреки това поправката "оборска тор" е нагледен пример не само за различните хватки за прокарване на законодателство, което обслужва едни или други интереси, но и за цялостната неефективност на регулирането на един толкова важен сектор като енергетиката.
Всичко започна с първата фаза от законотворческата активност за спасяване на енергетиката в началото на година. Тогава бяха променени законите за енергетиката и за възобновяемите източници на енергия, като целта беше да се запушат пробойните в енергийния сектор и да се изолира възможността всяка година премиерът да заповядва изгодното му повишение (или намаление) на цените на електроенергията.
Една от мерките, които ГЕРБ начело с бившия министър на енергетиката и настоящ председател на комисията по енергетика Делян Добрев прокарваха е отпадането на всички преференциални тарифи на източниците на възобновяема енергия (ВЕИ). Формалният мотив беше изпълнението от страна на България на целите на ЕС за възобновяема енергия. Това не е точно така (за да се получат необходимите 16% от общото потребление на енергия, се смятат и дървата за огрев), но на фона на опитите за задържане на цените на електроенергията това ограничение беше неизбежно. В него трябваше да остане само прозорец за най-малките фотоволтаични проекти - т.нар. покривни и ВЕЦ до 1.5 МВ, така че да се запази възможността за възможно най-широко разпространение на зелените енергийни технологии.
По време на гласуване на поправките в закона обаче се промъкна и възможност за изграждане на централи до 1.5 МВ, които използват за гориво животинска тор или растителни отпадъци. Официалната причина беше европейското законодателство, което изисква третиране на оборския тор, за да се избегне замърсяване на подпочвените води с нитрати. Един от най-ефективните методи за това е използването й за гориво.
Според представители на ГЕРБ точната формулировка тогава обаче е била реверанс към ДПС, за да подкрепят те цялата философия на енергийните закони. Тогава управляващите се съмняваха дали няма да има по-голяма съпротива на орязването на печалбите на топлофикационните и заводските централи. По този начин зад борда останаха други проекти, като този на ЧЕЗ за 5 МВ. ДПС има традиционни връзки в земеделския сектор и много от браншовите организации търсиха подкрепа именно от Движението, за да прокарат интересите си в енергийния сектор.
Само няколко месеца по-късно, при поредната доза законодателна активност за спасяване на енергетиката, тази формулировка отново беше променена. Причината е резкият ръст на заявките за изграждане на такива централи - само в региона, обслужван от ЕВН, става дума за нови заявки за присъединяване на централи с мощност от 51 MW. Голяма част от тях не са на оборски тор, но са подали заявление за промяна на технологията си и инвеститорите в тях са започнали да сключват договори за доставка на суровината от земеделски стопани, така че да отговорят на изискванията на закона. Така, ако всички заявени планове се бяха осъществили, това щеше да доведе до допълнителни разходи на НЕК от 172 млн. лв. годишно.
Затова Делян Добрев и колегите му от ГЕРБ Александър Николов и Валентин Николов, както и депутата от РБ Мартин Димитров предложиха промяна, с която само регистрираните поне от три години земеделски производители да могат да изграждат централи на биомаса. Т.е. няма как суровината да идва от друг доставчик.
Това рязко съкращаваше кръга на фирмите, които могат да построят такава централа, тъй като за инсталация от 1.5 МВ те трябва да докажат собственост на 1500 говеда или биволи (или 45 хил. птици, 15 хил. овце и т.н.). Това беше и мотивът на депутата от БСП Таско Ерменков да се противопостави на тригодишното ограничение, тъй като с него имената на фирмите буквално можеха да се запишат в закона. От ДПС обаче реагираха доста по-остро и Венцислав Каймаканов предложи направо да се забрани възможността да се изграждат такива обекти. Междувременно са били отклонени още две предлагани от ДПС поправки, които щяха да отворят още повече вратата за такива инсталации. Така депутатите в енергийната комисия се разделиха, поправката не мина и остана да бъде гласувана в зала.
В крайна сметка парламентът гласува ограничението, но даде прозорец от една година за осъществяване на проектите. Това пък накара Мартин Димитров от РБ да се противопостави, тъй като в рамките на една година могат да се появят още повече проекти и едва ли държавата ще успее да контролира процеса. На практика той влезе в конфликт с председателя на комисията по енергетика Делян Добрев, с когото са съвносители на голяма част от текстовете в закона.
И регламенти за един ден
"Аз така и не успях да разбера защо решаваме екологичен проблем през енергийните закони", каза Таско Ерменков за "Капитал". "Това е повече работа на министерствата на земеделието и екологията - нека се отпуснат грантове, пък токът да се продава на пазарни цени", допълни депутатът от БСП. Това е идея, за която се говори отдавна и изглежда значително по-логична. Третирането на отпадъците наистина е проблем, но не е ясно защо той трябва да минава през цената на електроенергията. По същата логика дефицитът на средства в здравеопазването може да се пребори с приходите от фотоволтаични панели на покривите на болниците.
В същото време постоянната промяна на нормативната среда, дори да е свързана с опита за контрол на цените, създава голяма несигурност. Например 26 инвеститора в момента са в напреднала фаза за изграждане на проектите за централи на биомаса и промяната на закона може да означава те да зачеркнат направените вече инвестиции. Нещо, което може да се предотврати с малко повече планиране и обсъждане на държавната политика.
Сapital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар