Защото сме цъкали пред витрините на „Кореком”. За по-младите сме длъжни да поясним, че във въпросния магазин можеха да пазаруват главно често пътуващите легално зад граница (тираджии, моряци, гурбетчии по арабските страни) и субектите от по-високата номенклатура и ченгелатура. За останалите, купили си долари и западни марки на черно, посещението на този търговски обект криеше голям риск.
Скоро след т. нар. промени вече можехме всичко и отвсякъде да си купим. От тогава въпросът вече опира само до количеството на наличните в портфейла или в банковата ни сметка пари. Едно човешко изобретение – лесните кредити също навлезе бързо в нашия бит и нещата опряха и до това колко ни е слаб ангелът. Банките, особено преди кризата, лесно раздаваха кредитни карти. Да не говорим за телекомите, моловете и какви ли не още фирми, отпускащи заеми за покупката на щяло и нещяло. На бедния млад потомък на цъкащите пред корекомската витрина, не му се чака да посъбере някой лев или да започне работа, за да се сдобие с най-модния смартфон, таблет, лъскав марков тоалет или нещо още по-скъпо. Подписва договора за заем или плаща с кредитната карта и започва да се фука наляво и надясно с придобивката си. Не след дълго „забравя” да си плаща вноските. Явно не разбирайки смисъла на поговорката ни „На гол тумбак, чифте пищови”. И често се налага мама, тате, баба и дядо да спасяват закъсалото чедо.
В интерес на истината трябва да споменем, че от консуматорските изкушения са заплашени не само младите. Същите тези, мечтали някога да имат долари и марки за корекома, лесно се връзват да са господин за един ден. Събирачите на дългове у нас са изчислили, че типичният неизправен длъжник у нас е мъж на средна възраст, имал преди кризата малък бизнес. И сега трупа борчове, защото не може да си свие харчовете.
Както всичко у нас, проблемът с просрочените борчове има и обратна страна. Известно е, че доходите ни са най-мизерните в ЕС и немалко от нас, колкото и да се ограничават, нямат възможност да се издължават на време за парно, вода и телефон, да си плащат данъците. Често се налага да теглим заеми, за да покрием стари сметки и така нерядко ставаме вечни длъжници. За това и голяма част от народа ни от години е на гурбет по близки и далечни земи. Работи най-долната работа на черно, да оцелее и да си плати борчовете, натрупани в родината.
В нормалните страни, на запад от бившата желязна завеса, също се вземат заеми и пазаруват на кредит. Разликата обаче е, че лихвите им са много по-ниски, а доходите им в пъти по-високи от нашите. От друга страна по тези земи при желание човек лесно си намира и допълнителна работа.
Васил Нанчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар