Зима

Зима
Пролет

9 юли 2015 г.

Костов, а га яде кифтетата?

Не съчувствам на бившия премиер, че от 25 г. го викали на разпит, нали той реформира Темида

“Запишете всичко още сега, направете филм, намерете свидетели - защото след време, някъде по пътя на историята, някое копеле ще каже, че всичко това въобще не се е случвало.” 


Мисълта е на Дуайт Айзенхауер, американския президент от Втората световна война, по-известен като Айк. 

За нея се сетих, докато слушах как онзи ден Иван Костов се оплаква, че е извикан за разпит в прокуратурата заради трансформациите на влогове в КТБ. 25 години събирал в някакъв плик призовки, “25 години – подчерта той - различни главни прокурори се опитват да ме обвиняват вербално в какво ли не. Нито едно от обвиненията не е стигнало до съда…” И че било крайно време да се направи съдебна реформа, и прочее класическа Костова демагогика.

Да беше някой клет анонимен пенсионер, да се просълзиш, задето е подложен на свиреп неоправдан прокурорски тормоз. Но как да изпиташ съчувствие към бивш премиер, провел еднолично най-мащабната реформа в съдебната власт от социализма насам? Синьото мнозинство номинира и избра всички възможни шефове на съдилища, начело с главния прокурор, никога в най-новата ни история не е съществувало по-здраво срастване между изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България.

През 2000 г., когато Костов беше на власт, аз бях самоотвержен парламентарен репортер на “24 часа” с ресор СДС. Една неделя ме изпратиха на странно събитие, понеже други новини нямаше – алтернативна сесия на Столичния общински съвет в Дома на киното. Организираше го Димитър Луджев, който се беше яко заял с тогавашния кмет Стефан Софиянски. Оказахме се само двама журналисти там, седяхме и слушахме разни изнервени хора, които се изреждаха на микрофона да се жалват от общината. Но когато дойде редът на колежката от БНР Виза Недялкова, наострихме уши, тя единствена показа документи. Сред много скандални факти, които разкри, най-интересен ни се стори този, че Ева, съпругата на председателя на Народното събрание Йордан Соколов, получила напълно безплатно общинско помещение от 280 квадрата в центъра на София за своята фондация.

Беше време, когато жените на президента, премиера и парламентарния шеф си играеха на благотворителност под чадъра на властта, та затова веднага звъннах на редактора ми и изпратих дописка, цитирайки дословно думите на Недялкова. Редакторът ми е много печен журналист, от ония, които всичко проверяват по сто пъти, обади се в пресцентъра на Софиянски и помести до моя текст и официално потвърждение на новината от Столичната община. Пуснахме също и редакционен коментар, защото от обществена гледна точка скандалът си беше голям.

На следващия ден всички медии подеха новината и докато си седях в парламента и разпитвах един депутат, влезе Ева Соколова. Просто така, както жена посещава мъжа си на работното му място. Репортерите, естествено, мигом я наобиколиха, нетърпеливи да чуят какво ще каже за ония безспорни 280 квадрата на бул. “Мадрид”, за които не плаща наем, при което тя гордо съобщи, че ще ме съди. Каза точно така: “Ще осъдя Диляна Ценова от “24 часа” (тогава се подписвах с бащината ми фамилия). Не Виза Недялкова, не другата медия, която отрази събитието по същия начин, само мен!

Не знам дали това, че моментално помолих бившия вътрешен министър Богомил Бонев, един от най-върлите врагове на Костов, да ми бъде адвокат, или се случи нещо друго, но ден по-късно Ева Соколова се отказа да ме атакува персонално и заведе делото срещу вестника. И за да е още по-колоритна картината на седесарската шуробаджанащина, неин защитник стана Анна Гоцева, дъщерята на правосъдния министър. Поискаха 15 хиляди лева за нанесени морални щети.

Години по-късно друг наш колега припомни образа на Соколова така: “Тя бе снимана от в. “168 часа” да ходи на пазар с 2 мерцедеса и под охраната на 4-ма души от НСО да си избира марули. Срам за държавата бе и че офицер от НСО извеждаше нейния дакел, за да го изчишка. Срам бе и когато г-жа Соколова отлетя с президентския самолет да сее българщина в Торонто - грамаден скандал в сравнение със сегашните дрязги за авиоуслугата към отбора на Бойко Борисов.”

Както сами се досещате, седесарската съдебна власт ни осъди. Макар и да намалиха обезщетението на 7500 лева, Темида реши, че сме погазили правата на дамата и вестникът безропотно плати. Има обаче още една малка, но съществена подробност – как редакцията научи за присъдата. В 7 часа сутринта получихме факс от Гоцева със съдебното решение, който преди това беше изпратен на БТА, за да са сигурни, че няма да покрием гръмката им победа над свободното слово. Но далеч по-интересно от съдържанието на документа се оказа сигнатурата на подателя – листът бе изпратен не от адвокатската кантора, а от кабинета на действащия председател на Върховния касационен съд Иван Григоров. Понеже те всички там си бяха близки.

И днес, когато Иван Костов протестира срещу съдебната система и прокуратурата, тъпчейки плик с призовки, не виждам какво друго може да му се отговори на фона на неговата “демократична” власт освен онова, което винаги се казва в такива случаи: “А га яде кифтетата, не рива!”


Диляна Гогова, "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар