Лято

Лято

9 юли 2015 г.

Вътрешната империя Чечения

Международна кризисна група предупреждава за ръста на конфликтния потенциал в републиката
 
В Чеченската република потенциалът на конфликтите в различни направления расте – религия, икономика, политика, правораздаване. И докато на власт в Руската федерация е Владимир Путин, за да избегне бъдещ взрив, той би могъл да ограничи свръхвластта на своя „пехотинец“ Рамзан Кадиров.

Неотдавна Международната кризисна група (ICG) публикува доклад „Чечения: вътрешната чужбина“. От 2006 г. насам това е първият цялостен доклад на групата за политическата ситуация в републиката, основан на теренни изследвания и многогодишна работа в региона.

Експертите пишат за крехката стабилност, съществуваща благодарение на личните отношения между Кадиров и Путин. В случай на промяна на политическото статукво в Москва Кадировата държава в държавата е в състояние да създаде големи проблеми на Кремъл; и обратно – лидерът на Чечения без подкрепата на Путин ще се окаже в центъра на няколко конфликта, които могат да дестабилизират обстановката в района.

Чеченският конфликт така и не получи политическа развръзка: властта се държи от един клан, недоволните са смазани със сила, примирие между руснаците и чеченците не се случи. Легалната демобилизация на бившите бойци мина без подробна проверка, по пътя на интегрирането в структурите на местното Министерство на вътрешните работи, подчинено на Кадиров.

Съдейки по ситуацията около убийството на Борис Немцов, федералните силоваци са недоволни от липсата на достатъчен контрол върху Чечения от страна на центъра и са готови да предприемат мерки за смяната на Кадиров.

Рамзан Кадиров

 Икономиката на Чечения в значителна степен се крепи на федералните бюджетни вноски, което при недостатъчен федерален контрол създава предпоставки за мащабна корупция. Силовият контрол върху Грозни дава възможност за изнудване както на представителите на малкия бизнес, така и на чиновниците.

В идеологическата сфера Кадиров развива едновременно темата да чеченския национализъм, руския патриотизъм, путинизма, принудителната суфистка ислямизация. Всичко това – придружено от култа към личността на самия Рамзан. Недоволни се оказват репресираните салафити, онези мюсюлмани, за които култът към личността е нарушение на религиозните предписания, светските националисти. Фактическата забрана да се обсъжда публично сталинистката депортация на чеченците засилва недоволството в пострадалите от нея семейства.

Положението с правата на човека е плачевно от 90-те години на миналия век. Не са разследвани престъпленията на федералните войски, отвличанията и изтезанията, в които биха могли да са замесени чеченски силоваци. Руското законодателство в Чечения почти не действа. Съдиите са подложени на натиска на властта. Властта пропагандира принципа на колективната отговорност на роднините на терористите.

Целият този конфликтен дневен ред ще продължи, докато властта принадлежи на Рамзан Кадиров и Владимир Путин. За да не се стигне до взрив при промяна в ситуацията, експертите от ICG предлагат руските и чеченските власти да предприемат редица мерки, за да осигурят реалното действие на Руската конституция и законите, да повишат качеството на управлението, да ликвидират паралелната икономика, да интегрират чеченските силови структури и да сложат край на безнаказаността.

Тези предложения изглеждат в известна степен наивни – доколкото трябва да бъдат осъществени от автора на така създалата се система при все по-ниска ефективност на управлението. 


Но ако перифразираме класика, разрешаването на конфликтите е изкуството на възможното.
Владимир Путин и Рамзан Кадиров
 
Андрей Синицин, "Ведомости", превод от руски: Елена Дюлгерова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар