Бившите хора и активните борци

Не започна добре денят ми. Имах глупостта да си пусна телевизора заедно с първата си цигара и първото ми кафе. Отдавна не бях постъпвал така лекомислено.

И какво да видя – литературният критик с танкистки уклони Сашо Йорданов, заедно с Хекимянчо, чепкат рано-рано предстоящата трагедия с бежанците, ИД, мерките на правителството и разни други актуалности. 

Критикът-танкист говореше наукообразно, а Хекимянчо се пулеше насреща му. Бяха смешни, а се занимаваха със сериозни работи. Сашо се впуксаше в нетипични за литератор сравнения и аналогии – нагази във ВиК терминологията и каза, че проблемът трябва да се „каптира“, а водещото момче на бТв добави в тая странна образност, че проблемът би трябвало да се „захлЮпи“. Смешно.
 
Втората глупост, която направих тая заран, беше като си зададох иначе логичния въпрос защо Сашо Йорданов обсъжда ИД и бежанците? Потърсих жокер в миналото му – партиен лидер, председател на парламента, посланик тук и там – все разни бивши работи. Днес Сашо е клакьор на „десния“ кабинет и „дясната“ партия ГЕРБ. Ренегат и предател на синята идея (какво беше това?). Въпреки новото си амплоа, Сашо е бивш. Много бивш. 

Не е хубаво, когато бившите се прехранват за сметка на миналото си. Те се превръщат в някакъв вид активни борци, от които ползата е никаква.
 
Мислех да спра да се занимавам с бившите работи и бившите хора, но как да избягам от тях, когато медиите ми навират в лицето още от сутринта? 

И други неща си бях намислил, но няма смисъл сега да ви занимавам с тях. Незначителни са. Като литературните критици с бронетанкови уклони. 

Любо Кольовски