У нас има едно определение, което подхожда на почти всичко, което се случва в държавата – закъсняло. Здравеопазването ни е закъсняло, закъсняло е образоването, закъсняло е правосъдието.
Нищо, почти нищо в България не се случва навреме. Точно затова в страната на закъснелите мерки новините за загинали нелепо на пътя хора са просто статистика. Която някога ще доведе след себе си поредните закъснели мерки.
Заради нечия забава преди два дни в Ловешкия Балкан издъхна 16-годишно момиче. Заедно с приятелките си ученичката се връщала по тесен планински път от местност, в която през лятото се събират десетки деца. Трите момичета се движели по път, известен сред местните с това, че там редовно любители на адреналина си устройват нелегални гонки по планинските завои. И докато поредните самозабравили се джигити натискали педала на газта, за да докажат какви мъже са, трите момичета се появили на тесния завой. В такава ситуация и най-добрият шофьор трудно би реагирал, така че да се размине автомелето без жертви. За разлика от самозабравилите се шумахеровци обаче добрият шофьор никога няма да влезе с висока скорост в подобен завой, при това съревновавайки се друг. Крайният резултат от тази свинщина е едно загинало момиче и други две – в болница.
И по стар обичай се заговори за мерки. Такива, които да спрат подобни джигити да се правят на безсмъртни. Мерки, които, ако бяха взети навреме, преди няколко години, когато цялото местно население е пропищяло от бързаците в района, вероятно днес нямаше да си говорим за поредната жертва, отбелязана в черната статистика.
Има и друго нещо обаче. У нас всички опити за пресичане на дадено отрицателно явление са освен закъснели и изключително необмислени. Винаги започваме от лекуването на симптомите и никога не търсим първоизточника на заболяването. Така е и с обществото ни. Защото ако хората се научат да бъдат първо граждани, нетърпими към чуждата наглост, те ще започнат да изискват и държавата да бъде такава. А това става с внимание към малките неща – някой е паркирал най-нагло на инвалидно място или не спира на зебра? Този си е потенциален джигит, на когото не му пука дали ще помете майка с количка в опит да стигне с 30 секунди по-бързо.
Към такива хора трябва да сме нетърпими. Трябва непрекъснато да им напомняме това, което много отдавна Илф и Петров бяха казали: “Трябва да обичаме пешеходците. Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече — най-добрата негова част. Пешеходците са създали света.” А аз бих добавила - в ръцете на пешеходците, както и на разумните шофьори е да се преборим за правото си да се движим спокойно по улиците. Не е много, нали? Въпросът е да се случи навреме.
Наталия Радославова
Няма коментари:
Публикуване на коментар