„Ох, баня, ох, кеф! Селската баня - голям кеф!"
За тази просташка чалга човек се сеща, когато зърне отблизо най-новия пример за безобразен кич и простотия в Пловдив - надуваемия басейн на брега на Марица. Не мога да го нарека плаж, защото просто не е. Колкото и организаторите на тази шашкъния от инициативата „Една архитектурна седмица" да твърдят, че след 100 години отсъствие са успели да върнат плажа на река Марица.
От месеци насам по разни, явно лековерни, медии се тръбят какви ли не реклами за това какво предстои да се случи в Пловдив - очакваше се невиждан арт център, три басейна, морски пясък, изложби, спортни инициативи, концерти - какво ли не се планираше на брега на реката. Просто невероятно как хиляди левове се наливат в разни проекти само защото някой е казал, че са много „модерни" и много, ама много „арт" или пък любимото - били „пърформанси".
Стига глупости! Това е просто един надуваем басейн, купен от „Метро", а не плаж! Малко пясък е изсипан от една изоставена каменна кариера, турени са и няколко олющени шезлонга, втора ръка. И това новаторство ли е? Щом се води някакъв модернизъм, то тогава искам да попитам нещо - ако си изсипя котешката тоалетна на терасата и си потопя краката в един леген с вода с морска сол, мога да ли кажа, че съм сътворила невиждан арт проект?
Зад идеята за селската баня край Марица стоят шепа авангардисти, начело на които е бившият журналист от вестник „Капитал" и редактор на списание „Едно" Асен Асенов, подкрепян от местната „арт фурия" и създателка на „Нощта на музеите и галериите" Веселина Сариева, наричана от местните Васа Железнова.
Нека да видим какви ги вършат тези новатори. Т.нар. плаж бе открит в края на миналата седмица. Веднага се забеляза, че е отпаднало основното правило, че басейнът трябва да е с вход свободен. Правото да си топнат баджаците във водата, пловдивчани получиха само срещу предоставена бележка, че са си купили я вода, я бира, я кафе от „мокрия" бар. Разбира се, там цена под 2 кинта не се признаваше. „Барът", от който се купуваха скъпотиите, бе просто един фургон. Тоалетна - йок! На когото му идваше нуждата, се изхождаше директно в храстите на реката.
Пясъкът, изсипан от кариерата в село Оризаре, бързо се превърна в една кална почва. До басейна бяха разположени 4 стола и четири чадъра. На събитието пристигнаха около 30-40 души, които просто бяха дошли, за да се слеят с „арта", иначе добре рекламиран. Е, все пак имаше и тук-таме ентусиасти, мъкнещи дори дюшеци, които да потопят в басейна, ала уви, той няма как да ги побере. Двама души пък цъкаха волейбол, но после ги видяхме да разговарят с организаторите, така че работата е ясна - задачата им е била просто да създават нарочна веселба.
Проектът на Асен Асенов и компания се казва „ПРИ-ОБЩЕНА РЕКА", но всъщност реката не присъства никъде в проекта на трупата авангардисти, присъства брегът на Марица, който е приютил 6 тона пясък и надуваеми басейни. Към края на купона реката даже стана подходящо място за изхвърляне на най-разнородни боклуци, основно празни чаши от бира.
Комичният арт проект обаче съвсем не е единственият новоизлюпил се кич в града. Откакто Пловдив е обявен за Европейска столица на културата, редица модернисти и какви ли не културтрегери се упражняват върху битието на градчето, печелят пари от проекти и сътворяват същински грозотии, които нямат общо с духа на Филибето, оплакаха се местните пред репортер на „Всеки ден".
Пример за това е грозният разноцветен надпис „Plovdiv 2019". С розовите и червени краски той прилича повече на реклама на сексшоп, а не на сегашната столица на културата. Разположен е върху стълбите на бар „Каменица" в подножието на Сахат Тепе и за щастие бе изпотрошен от бесни на кича пловдивчани малко след поставянето му. По протежение на цялата Главна пък е запланувано да бъдат разположени стоманени въжета и винилова мрежа, които пак са признак на безидейност.
След като преминеш през ларгото на града и стигнеш до Халите, ще се натъкнеш на още по-голяма отврат - огромна чешма под формата на Златен ритон. Тя бе първо поставена в центъра на града, близо до Драматичния театър, но след като много хора се възмутиха, че е разположена именно там, съоръжението бе изтикано в една малка уличка, далеч от центъра. Само да знаете, че въпросната чешма се пази от СОТ и аларма, та ако искате да си я приберете у дома и да ви краси хола, ще ви е доста трудно. Още един пример за това, че градът не отива на добре, е разразилият се съвсем наскоро скандал с бурното парти за юбилея на бизнесмена и собственик на „Инса Ойл" Георги Самуилов. Партито се проведе преди близо две седмици в Античния театър и на него бяха поканени много български поп и чалга изпълнители. На сцената на древния паметник на културата се яде шопска салата и се пи ракия. И въпреки възмущението на редица хора, и то не само пловдивчани, кметът Иван Тотев бе категоричен, че театърът ще бъде и в бъдеще даван под наем за частни забави.
Една от най-големите гордости на градоначалника от ГЕРБ, между другото, са Пеещите фонтани. Пловдивчани ги чакат от много години. Е, за съжаление, и там веднага започнаха грешките - пропукани плочки, неработещо осветление, лошо озвучаване, къпещи се във водата дечица. Всичко това е много тъжно, особено за човек, влюбвал се някога в този град. Защото Пловдив има и ще има потенциала да бъде културно средище, където хората да си „бичат яйляк", да си живеят спокойно и да създават една атмосфера не просто на дух и разбирателство, а и на обмяна на идеи и положителна енергия. Това е градът, който ни е дал творци като Георги Божилов - Слона, Борис Христов, Крикор Азарян, Кольо Карамфилов, Анжел Вагенщайн и много, много други.
Разбира се, че в Пловдив освен грозотиите, създадени от псевдоарт специалисти, има и красиви неща. Творческият квартал „Капана" е пример за това - сгушен току зад централната част на Пловдив, той приютява занаяти, творчески инициативи, самоуки художници, страхотни барчета за приятелски срещи и наистина носи духа на града. Явно там не са пипали нежни ръчички на нагли бивши и сегашни „капиталци". Пловдив е въпрос и на стил, и на лежерен тип общуване, и на вкус в крайна сметка, той не е в никакъв случай култивиран от ерзац идеите като „Плажът". В дъното на гротеските е създателката на „Нощта на музеите и галериите" Веселина Сариева, която се опитва да взима пари от доста арт проекти и често много дискретно е рекламирана от изданията на Иво Прокопиев.
През 2012 г. името й бе замесено в свиреп скандал, след като галеристи скочиха срещу нея, че не отчита за какво са похарчени десетките хиляди левове за „Нощта на музеите" - говореше се за потънали 240 бона. От години разлютените творци се молели на организаторката за дребна помощ от по 100-200 лв. да посрещнат поне текущите си разходи от феста. И тя им е отказвана с мотива, че „финансите са на ръба".
Още преди време галеристката Анна Дякова заяви, че „Нощта" не е това, което тя иска да бъде, защото бяга по тъча на културните събития. И описа ярко как тълпи от млади хора влизат и излизат от галериите с бутилки в ръка. „Все едно сме кръчми, работещи цяла нощ, а не места за изкуство", заяви тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар