Той предвижда газопроводът Северен поток да бъде разширен чрез изграждане на две нови линии, така че да доставя допълнително около 55 милиарда кубически метра руски газ директно в Германия.
Германският концерн се мотивира с растящите потребности на Обединена Европа от синьо гориво, пише Олег Никифоров в "Независимая газета".
По думите на Ханс-Улрих Енгел от управата на BASF готовност да участват в този важен инфраструктурен проект са изразили и други компании. Сред тях са германската E.ON, австрийската OMV и британската Shell.
Ще припомним, че първите две линии от Северен поток, в които Wintershall има дялово участие от 15,5 на сто, действат от октомври 2012 г. Руският природен газ излиза на брега на Балтийско море, недалеч от град Любмин (в провинция Мекленбург - Предна Померания), а оттам по двата съединителни газопровода Nel и OPAL идва при потребители от Западна и Централна Европа.
Според германски експерти наличната газотранспортна инфраструктура има съществен принос за укрепване на енергийната сигурност и дългосрочно задоволяване на нуждите на Германия и Европа от внос на газ, тъй като нуждите на ЕС ще растат и занапред. Защото не спира да нараства и разликата между собствения европейски добив и потреблението на природен газ. Експертите се позовават на Международната енергийна агенция, която прогнозира спад на газовите добиви в Европа с около 2 процента годишно при увеличение на годишното потребление с 0,8 на сто.
По всичко личи, че разширяването на Северен поток излиза днес начело и в плановете на руския газов монополист за европейския пазар. Това се дължи на многото неясноти с осъществяването на Турски поток. Независимо че Турция декларира интерес към проекта, както чухме неведнъж напоследък и от представители на турското външно министерство, и от турски учени, все още липсват каквито и да било конкретни договорености по въпроса - освен разрешение за съответните проучвания в Черно море.
Дали въпросът опира до цените на руския газ или до вътрешната политическа конюнктура в самата Турция - експертите не стигат до единно мнение. Управляващата Партия на справедливостта и развитието изгуби абсолютното мнозинство в парламента и трябва да формира правителствена коалиция или да тръгне към нови избори.
А не бива да пренебрегваме и външните фактори. Това произтича директно от съобщение на Ройтерс, че Турция настоява да се строи само една линия от Турски поток, осигуряваща газ за самата Турция.
Към външните фактори спадат безспорно и натискът върху Анкара, упражняван от САЩ (и от Брюксел), и офертите за алтернативни доставки на газ както в Турция, така и в Европа от Азербайджан, а в по-далечна перспектива - от Иран.
За САЩ и ЕС ще е от значение да бъде запазен транзитният маршрут на руския газ през Украйна. Бих припомнил тук и възможността да се доставя в Европа американски и катарски втечнен газ, също и изгледите за технологичен пробив в добиването на шистов газ чрез прилагане на безводно ноу-хау. В последния случай ще видим на световния пазар абсолютно нови доставчици - например Израел. Най-вероятно трябва да се държи сметка за всички тези фактори наведнъж.
Далеч не последна роля играе и враждебната по същество позиция на Брюксел. Не само използването на третия енергиен пакет, за да спъва договарянето с балкански страни за транзитни газопроводи от турската граница през тяхна територия, но и ограниченията за компании от Холандия и Италия, които се предвижда да полагат планираното второ разклонение на газопровода по дъното на Черно море до самата Турция.
Във връзка с това заслужава внимание публикуваният неотдавна труд на учени от берлинския фонд "Наука и политика", озаглавен "Руските преки инвестиции в Евразия". Авторите твърдят: "В Европа години наред преобладаваше одобрение към интеграцията на Русия в световната икономика. Защото тя съдействала за целите на мира. Откакто обаче започна украинската криза, това мнение все по-често се поставя под въпрос. За разлика от преди днес активните икономически връзки с Русия се разглеждат като белег на зависимост и като риск". Опасения, които едва ли ще изчезнат в най-близко бъдеще.
Ключов момент, разкриващ същината на проекта Северен поток-2, са перспективите за снабдяване на Европа с газ след 2019 г. Проблемът за Москва е, че договорите за доставка на руски газ в ЕС именно през Украйна изтичат, след като изтече самият договор за транзит, сключен с Киев. Основен получател на газ по украинския транзитен коридор е италианската компания Eni. Новото й ръководство може да не се съгласи точката, в която ще бъде предаван руският газ, да бъде преместена от Тарвизио (Северна Италия) в предполагаемия газов център на турско-гръцката граница.
Някои смятат, че тук основна роля играят личностни фактори. Аз обаче не изключвам причините да са чисто финансови или да става дума за политически натиск от Брюксел. Всички тези обстоятелства правят проекта Турски поток крайно несигурен. Може би точно те са принудили руския премиер Дмитрий Медведев да заяви през юли в интервю за словенския в. "Дело", преди двудневно работно посещение в Словения, че транзитът през Украйна може да продължи и след 2019 г. При всяко положение по въпроса изглежда вече се преговаря с Украйна.
Затова от първостепенно значение за Русия днес е да запази своя дял в газоснабдяването на Европа. Още повече, че засега тъкмо Европа е основният пазар, на който Москва пласира синьо гориво.
Дали обаче Русия ще запази своите към 30 на сто от европейския пазар - това зависи от много неща. Тъй че двете нови линии от Северен поток може да изиграят решаваща роля в заместването на украинския маршрут, защото в проекта се кани да участва и австрийската OMV; точно тя ще доставя руския газ в Северна Италия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар