Дни на отминалото бъдеще

Съвсем наскоро попаднах на една от детските енциклопедии, които навремето майка ми с огромно желание ни купуваше и които пазя и до днес като нещо изключително ценно.

Именно там, на пожълтелите вече страници, преди повече от 25 години за първи път видях картинка на куфарче-компютър (както тогава си обяснявах прототипът на днешния лаптоп), мислейки си, че най-вероятно никога няма да се докосна до такава висша космическа технология.

Та само преди дни отново разлистих книжката и попаднах на илюстрация на обикновен телефон с четири дисплея на него, под който пишеше: "Най-вероятно след години хората ще могат да си приказват и в същото време да се виждат на екраните пред себе си".

Стана ми смешно, сещайки се за видео разговорите, които вече са факт, но и се сетих, че преди четвърт век това си беше чиста фантастика. Тогава осъзнах, че се намираме в дни на отминалото бъдеще. Момент, в който разбираш, че футуристичните джаджи от миналото вече са факт и правят живота много по-удобен.

Такъв е примерът и с иновативния "умен часовник" на българския изобретател Владимир Ичевски, който почти моментално разпознава чуждите думи и ги превежда. Ученият започва разработките над софтуера именно в началото на 90-те.

Изключително удобният часовник на практика съвсем ще улесни затрудненията при четене на чужд език, тъй като дава значението на думите без да е нужно да ровим в дебелите и прашни речници. Изобретението е и потвърждение, че в България, макар и рядко, продължават да се раждат иновативни идеи.

Ще ми се обаче те да идват по-често и от учените, за които се отделят достатъчно държавни средства и които, за съжаление, карат на инерция от "славното", по техните определения, минало.

Йордан Йорданов, "Новинар"