Не зная кой гледа редовно риалити формата „Биг Брадър”, който нахлу агресивно в августовската леност: интересно ми е като социален феномен чие любопитство и съучастие предизвиква разплискващата се от екрана душевна тиня, каква аудитория се вълнува от необичайния човешки пейзаж, избуяващ на екрана…
Кой и за кого гласува – за чие изгонване, за чие оставане? Нима има нормални, здравомислещи хора, заети с подобно развлечение?
Отпорът на общественото отрицание е напълно обясним: наличието на предаване, което превръща хората в свине и представя нечие общностно съществуване като кочина, уязвява, развращава дори и без да го следиш. Замърсява въздуха, покосява със зловонието на посланията си.
Отгоре на всичкото „нечистотията” непрекъснато бива размножавана и тиражирана, от всяка втора вестникарска страница или сайт надничат човекоподобни извержения, ръсят клозетните си или мачовски премъдрости, заразяват с „житейски философии”, побиращи се в стотина думи, половината от които цинизми…
Твърди се, че участниците в предаването са „представителна извадка” на обществото и ако е така, макар че се съмнявам, то значи има достатъчно обяснения и за масовата деградация, и за мързела, и въпиющата глупост, която поражда усещането за невървеж и нещастие, за ценностен срив. Изгубена е всяка мярка, с други думи – и най-вече мярката кое е добро и кое зло.
Предаването, в двата епизода, които гледах, защото обичам да съм информирана и ми харесва конкретността на максимата „око да види, ръка да пипне”, ме сблъска със свят, който не вярвам, че трябва да съществува, камо ли да бъде изкуствено създаден и отгледан. Средата на нищонеправене и тъпоумно дърдорене, всевиждащото око на камерите и задачите, предизвикващи най-често развихрянето на ниски инстинкти, биха могли да влудят и обезобразят дори средноинтелигентен човек, да разхлабят характера му, да извадят на повърхността мръсната поведенческа пяна.
А как реагира „представителната извадка” с буцести устни и татуирани тела: оголва грозната си същност, размахва първосигналността си, втрещява ни с неприлични излияния и самомнение, дошло от насаждания през годините чалга и мутроманталитет.
Някой ще ме обвини в прекалено чистофайничество, ще ми изтъкне аргумента, че избираш какво да гледаш и на коя програма да превключиш с дистанционното… И да, и не. Изборът е привиден, тъй като простотия извира почти отвсякъде, но така перфектно отгледана, широко рекламирана и тиражирана, тя вече се превръща в норма.
Бигбрадъровските типове и типеси се развяват като публични фигури, арогантността и житейските им реализации не стават примери за това, че всичко е допустимо, че няма възпитание, морални граници, благоприличие, достойнство и нормална човешка и професионална йерархия. Внушението е, че стига да се събуеш по гащи, да се изрепчиш, татуираш, обръснеш гърба и веждите, да напомпаш мускули и излъчваш насилие, да развееш като знаме изневерите си и вече с нещо си значим, вече си на фокус.
Затова и бигбрадърът на тантричната простотия и цинизъм напуска екранните си измерения и се просмуква като метастази в тъканта на морално неустойчивото ни и ценностно разхлабено общество.
Провокира смисъла не само на публичността, но смисъла изобщо: отрича всяко почтено усилие и хилядите българи, които го извършват всекидневно, за да крепят живота в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар