„30-годишни висшисти нямат нито нито ден стаж по специалността. Въпреки това
отказват да се насочат към друга сфера и стоят без работа”, обясни пред „Монитор” експертът по подбор на персонал Ивайло Христов.
Сред квалифицираните на хартия кадри преобладават хора с хуманитарно образование, дипломирани юристи и икономисти. „За нас дипломата няма значение. Първото нещо, което гледаме в една автобиография, са предишните позиции, на които е работил кандидатът”, заяви управителят на HR компания Милена Димитрова.
Според експертите трайно безработните висшисти имат и големи очаквания към заплата и бързото израстване в кариерата.
„Имахме случай, в който една жена без опит отказа да работи в счетоводна къща, защото й предлагали 600 лв. заплата. Аргументът й беше, че тя е учила 4 години и нямало да работи за по-малко 1000 лв.”, разказа още Христов.
Данни на Българска стопанска камара показват, че всеки трети висшист у нас не работи по специалността си, като тази тенденция е от години. Причината за това е, че фирмите търсят кадри с умения, които студентите не придобиват в университетите.
"Затова все повече чужди компании, които идват у нас, създават учебни центрове, в които да обучат служителите си" обясни още Христов.
В края на юни регистрираните безработните младежи до 29 г. са били 47 781 души, 5402 от които са с тапия от ВУЗ. Най-много млади висшисти без препитание има в софийска област, Пловдив и Благоевград.
В същото време според проучването „Ключови данни за образованието в Европа” за 2013 г. родните висшисти успяват да се реализират на трудовия пазар по-бързо от европейските си връстници. Българските младежи започват работа до 3 месеца след като се дипломират, докато в Западната Европа младите висшисти намират препитание след 5 месеца.
Българските младежи с диплома от гимназия попадат по-лесно в сивия сектор. Така, за статистиката те остават безработни до една година след завършване на образованието си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар