От няколко дни се опитвам да напиша този коментар и все нещо ме спира...
Все нещо не ми дава достатъчно сила и смелост да посегна и да вляза в иначе чуждото и болезнено пространство с моите разсъждения.
Дни наред ми се налага да чета всякакви идиотски мнения, които ме карат да се отричам и отвращавам от тази професия. Която съм избрала за своя!
Съжалявам, скъпи ми колеги, но не е никак човешко да слагате ръка на всяка човешка трагедия, не е хуманно да се бъркате и да слагате сол в чуждите рани, та дори това да са на най-известния човек в страната - президентът на България!
Страх ме е, докато пиша тези редове, да не стана една от тях, да не заприличам на свой ред на лешояд, който дебне и сграбчва плячката. А те така правят - сграбчват, после я правят на малки парченца и накрая я изяждат, но оставят и малко мърша, която да мирише и да служи за назидание на следващите им жертви!
Не разбирам как смъртта на едно дете може да предизвика подобен фурор, че по адрес на него и семейството му да се сеят какви ли не измислици. Колко безсърдечен и противен трябва да бъдеш, за да пишеш и споменаваш тази трагедия всеки ден, нарочно - или по-точно с цел изкарване на повече пари - да припомняш едно и също нещо с някоя друга клюка по въпроса?
Медиите напълно са изродили първоначалната си функция - да информират, да анализират, да образоват и ТОЛКОВА, не разбрахте ли? Коментарите ги оставете на говорещите глави, които и без друго пак ще поканите, пак ще интервюирате... Кому е нужно от всеки лош късмет или жестока съдба да правите пари, после да го преекспонирате и да правите още повече пари и така до безкрай?!
Наистина ли ви харесва вкусът на кръв и мирисът на леш?
Да, знам какво ще кажете - като няма информация, на нейно място идват слуховете, клюките и конспирациите. Ами така е! Но да ви припомня ли, че пак наши колеги са в съответните отдели в президентството и по министерствата - те дават акъли да се ограничава СМИСЛЕНАТА и АДЕКВАТНА информация в случая. Вероятно, защото са безсилни да прикрият собствените си гафове отпреди трагедията и се страхуват, че само ще дадат повод за още бой по подопечните им политически фигури...
И накрая, за да не си помислите, че придавам някаква особена неприкосновеност на фигурата на президента, да питам: харесват ли ви сълзите на дядото, седнал на тревата край пътя и дълбаещ дупка на дървен кръст, с който да бележи мястото на смъртта на внучката си?
Какво наистина очаквате да ви каже нещастния старец - че е много щастлив от случилото се ли?! Какъв точно канибалски рефлекс ви кара при всяка трагедия да питате жертвите или роднините им как се чувстват?
Ай, спрете се, че ще прогоните и без това оскъдната си аудитория! Щом мен за малко не отказахте, какво ли мислят за вас неизкушените?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар