Първият учебен ден трябва да бъде празник на знанието, на учителите, на училището като институция.
Вместо тържество за образованието, всяка година на 15 септември виждаме невротизирани родители и деца с отегчени физиономии. Задръствания, нерви, клаксони и тичане са основни съпътстващи „аксесоари” за празника.
14 септември вечерта – избирам букет за рожден ден и се чудя защо около мен в цветарския магазин обикалят мъже и жени с изопнати лица. Питам се що за цветен дефицит е настанал за няколко седмици, та асортиментът от букети рязко е намалял, а цените са се вдигнали.
До мен жена с две момиченца се мъчи да избере китки. „Тези ще издържат ли до утре”, чувам я да пита. Децата са видимо отегчени от престоя в цветарския магазин и дърпат майка си навън. И ми светва – цялата истерия е породена от началото на учебната година. След известно лутане, дърпане на малките, лек скандал, двата букета са избрани и платени – общо около 60 лева.
И се замислих – родителите най-вероятно са дали същата сума за облекло на всяко едно от момиченцата, още за обувки, за нова раничка. И всичко това без да смятаме средствата за учебни пособия, които са задължителни.
За колко ли родители 15 септември се превръща в безумен финансов кошмар, само защото този ден се е превърнал в панаир на суетата. Като че ли децата отиват на модно ревю, а не да дадат старт на новия цикъл от обучението си.
Превръщаме тази дата в мини абитуриентски бал. То са прически, грим, тоалети – и всичко това „окичено” върху деца под 14 години. Оставили сме на заден план честването на просветата. Мислим как детето ни да е в най-хубавата рокличка/костюмче, защото „иначе какво ще кажат хората”. Превръщаме началото на учебната година в безумно съревнование. Състезаваме се чий букет ще е по-хубав, чие дете ще е с по-модерно облекло, кое с по-хубави обувки. Помежду си пък мъниците се хвалят със смартфоните си. По мое време си показвахме картинките върху тетрадките и обсъждахме за кои предмети да оставим „грозните”.
Във варненската търговска гимназия „Г. С. Раковски” тази година направиха инициатива „Дарение вместо цвете”. Средствата отиват за социална чайна, която ще осигурява първа работа за младежи, израснали в институции. Какво по-хубаво от това на 15 септември немалката сума пари, която всяко семейство ще отдели за увяхващи на другия ден китки, да ги дари, за да помогне на младежи, които ще придобият нови знания с тях.
А колко ли училища в селата се нуждаят от подновяване на библиотеката или от няколко компютъра? Няма ли точно с едно такова дарение да отпразнуваме най-добре Първия учебен ден?
Нека превърнем 15 септември в празник за децата и учителите и да напуснем панаира на суетата.
Мария Папазова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар